Реалистична ли е идеята за 15-километров тунел през Кресна?

Идеята за тунела не е нова.

Идеята за съоръжението коментира от много години. Той трябва да има две тръби - едната 15 377 метра, а другата 15 420 метра. Общото дължина за прокопаване ще е над 30 километра. Прогнозата му стойност преди години бе 1.5 милиарда евро, днес цената несъмнено е значително по-висока.

Защо не?

Идеята за тунела многократно е отричана от експертите по пътно строителство. Основните причини са няколко.

На първо място е сложността на проекта. В района скалите са с повишена радиоактивност. Изкопаната скална и земна маса, която се изчислява на над 10 милиона тона, трябва да се депонира някъде в района или да се извози на друго място. При 20 тона на камион ще е необходимо да се направят най-малко 500 000 курса.

Много сериозен проблем ще бъде реакцията на местните хора. Те как ще приемат в близост до населените места и до домовете им да има радиоактивни материали. През 2016г. местните хора вече излязоха на протест срещу предложението да се строй въпросния тунел.

Друга причина е, че районът на Кресненското дефиле е и най-сеизмичната зона в България. На 4 април 1904 година, с епицентър Кресненският разлом, е регистрирано най-мощното земетресение в България – 7.2 по Рихтер, и вторичен трус 6.9 по Рихтер. Унищожени изцяло са село Крупник и Симитли. Големи разрушения има и в Горна Джумая.

Освен това подобен проект би забавил значително, с най-малко десет години, завършването на АМ Струма, която трябваше да е готова за олимпийските игри в Атина през 2004г.

Изграждането на подобно съоръжение би отнело между 6-8 години, след като започне строителството. Кандидатстване за европейско финансиране, както предлага Сандов, процедури, проектиране, обществени поръчки и ето забавяне от поне още 2-4 години.

Отсечката през дефилето, известна като най-смъртоносната в Европа,  е крайно свръхнатоварена и това е основната причина за големият брой пътни инциденти. Едно подобно забавяне от 10 години означава стотици катастрофи и десетки ранени и загинали.

Всичко това усложнява и оскъпява сериозно строителството на подобно съоръжение.

Неясна е упоритостта, с която вицепремиерът Борислав Сандов лансира нови идеи за АМ Струма. На всеки трябва да е ясно, че АМ Струма е обект от национално и международно значение и завършването й в най-кратки срокове е изключително важно.