Един от неверните насаждани митове от всякакви правителства е, че ние сме строели много нови магистрали. Нищо подобно – всъщност уж по-изостанали от нас държави като Македония и Сърбия ни оставят да им дишаме праха с пъти повече построени магистрали на човек от населението за последните години. При това и двете държави имат вече съществуващи значително повече магистрали на човек от населението (виж таблицата).
Бивши соцдържави със сходно население и територия като Унгария, освен че имат над 50% повече магистрали на човек от населението, за последните 5 г. са изградили с 50% повече нови магистрали.
Някой ще каже – ама защо не сравняваме България с близки до нашето развитие държави и като Хърватия, където за последните години не е изграден и един километър магистрали. Причината е проста – Хърватия има 322 км магистрали на 1 млн. население, а България – само 116 км. За какво им е на хърватите да строят повече магистрали.
Поколения израснаха да гледат опитите на държавата да завърши “Хемус” и да дострои “Струма”.
Толкова ли беше трудно, като имаше доста добри индикации, че ще се осигурят пари за изграждането на “Хемус”, да започне овреме проектирането, отчуждаванията и да се издадат съответните разрешения за строеж. Не е вярно, че обществените поръчки отнемат толкова много време. Още повече че обжалването им е уредено като бързо производство. Въпрос на добра организация е всичко.
Повече от 10 г. България прави опити да завърши едни само 50 км от магистрала “Европа” до сръбската граница. За разлика от нас, Сърбия отдавна построи своята част от магистралата, нищо, че не е член на ЕС. Даже българска строителна фирма изпълни отсечка от въпросната магистрала в Сърбия.
Навремето имаше отпуснати европейски пари да се изгради магистрала от София до Скопие, а оттам – и до адриатическото крайбрежие.
Не знам какво се мотае властта у нас, но строителството на тази магистрала въобще не започна и европейските пари си заминаха. А как ще изграждаш бизнес и в частност – взаимен туризъм и като цяло - близки отношения между двете съседни държави, без да има свестен път между тях.
Не се градят отношения с ялови PR акции, като да се открива очевидно икономически невъзможна въздушна линия между София и Скопие, за която се видя, че от едната до другата столица се стига по-бавно, отколкото по съществуващия завоест път.
Каква свързаност с ЕС и съседни държави ще изграждаме, като за 30 г. преход бе изграден само още един мост над Дунав.
Дори не се положиха необходимите усилия за още един мост при Русе, за да не се получават километрични опашки от тирове, които задръстват и улиците на Русе. Километричните опашки по границите носят огромни загуби на транспортните фирми и съответно – на икономиката ни. За да се договори изграждането на мостове над Дунав, да се осигурят средства, вкл. европейски, да се проектират, отчуждят имотите и да се изградят мостовете и необходимите магистрали до тях, минаващи извън населените места, са необходими над 5-6 и повече години. Което означава да се започне веднага и всяко правителство да продължава усилията на предходното, а не всички да се занимават с уволняване на предишните кадри.
Поради безхаберие на контролните органи от АПИ и строителния надзор десетки километри от “Тракия” бяха станали на вълнички и човек се возеше като през развълнувано море, а новопостроени участъци непрекъснато се ремонтираха. Години наред редовно се минаваше по един от двойките тунели по магистралите, защото другият все беше в ремонт.
Непрекъснато се забавяше строителство поради какви ли не причини – като напр. открити подпочвени води. Човек ще си помисли, че преди проектирането не са правени геодезични проучвания.
Тази година големи участъци от пътищата бяха без маркировка (като напр. между София и Самоков), а дупките са си повсеместно явление.
Зелените и екоактивистите никога не са се интересували от хилядите измиращи в градовете хора от мръсен въздух. На кого му дреме за хората! Защото там няма от кого да припечелят пари от изнудване. Но за сметка на това под формата на борба за правата на плужеци, змии и костенурки, да се вземе решение за строителство на магистрала, си е все едно да се качиш на всички осемхилядници без кислороден апарат. И досега не може да се определи трасето на “Струма”.
Толкова ли е трудно да се изгради една истинска магистрала извън Кресненското дефиле, без да се строят многокилометрови тунели, които по принцип са опасни, особено в България.
Всички тези жалки резултати в строителството и поддържането на магистрали, пътища и мостове, са резултат и от нескопосаното развитие на България. Бяхме на предпоследно място в ЕС пред Румъния, а сега тя е 30% пред нас по БВП на човек.
Никой не мисли за задържане на специалистите в България, като си плащат за висшето образование, за специализациите и за средното специално образование, ако решат да емигрират. Защо не се стимулират пенсионерите с допълнителни пари към пенсията, ако децата са им останали в България – не са длъжни чуждите деца да им плащат пенсиите. Така ще се стимулира всеки да положи някакви усилия да задържи децата си тук.
И кога най-после ще се сложи край на почти комунистическото законодателство да не можеш да се разделиш с работник, който не работи добре. Както работниците се състезават за добрите фирми, така и фирмите се състезават за добрите работници и условията трябва да са равнопоставени – така, както са в бързо развиващите се държави по света.
Естествено, че когато в една държава 40% от пълнолетните са пенсионери, няма как да достига работна ръка. Но да успееш да внесеш дефицитни специалисти, вкл. за пътно строителство, дори от нерискови държави като Молдова, Украйна и др. подобни, трябва да мине половин година ходене по мъките по всякакви бюрократични инстанции.
Като човек си приготви и необходимите разходи. Кому е необходимо това освен на излишните бюрократи?
Проф. Иван Тодоров за 24 Часа
Проф. Иван Т. Тодоров е авторитетен български юрист, управляващ съдружник на адвокатска кантора и университетски преподавател по право.