Тази нощ ще бъде пуснато движението по новоизградените 2,7 км от АМ „Струма“ в отсечката Железница – Симитли /от км 370+400 до км 373+100/, която е подучастък от Лот 3.1 Благоевград – Крупник. Разрешението за ползване на участъка връчи днес министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков. Заедно със заместник-министър Захари Христов и председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Иво Иванов той беше на трасето.
Движението в посока София ще е изцяло по новоизградения участък, а в посока Кулата трафикът ще преминава по първокласния път I-1 София-Кулата и частично по автомагистралата.
„Форсирахме работата, за да пуснем участъка и макар и минимално да облекчим движението в района“, каза министърът. Той обясни, че свлачището преди тунел „Железница“, което е констатирано още през октомври 2020 г., вече има готов проект за укрепване и предстои одобряването му от МРРБ. Идеята е движението да бъде пуснато на два етапа, като в следващия етап, в рамките на около 3 месеца, строителят да завърши първия етап на укрепването, така да може да се пусне целия трафик в посока София, включително и през тунела, стана ясно от думите на арх. Шишков. По този начин ще се облекчи до голяма степен движението в тази посока.
Строителят пое ангажимент да завърши укрепването на цялото свлачище, най-вероятно в средата на следващата година, за да може да се пусне целия участък, съобщи още министърът. По думите му другото свлачище - от другата страна на тунела, е малко и ще бъде решено преди пускане на движението, като то не представлява сериозен проблем за отварянето на трасето.
„Преди време казах, за съжаление, че ще имаме тунел, но няма да имаме път до него и това се оказа вярно“, припомни регионалният министър. И добави, че още през миналата година е възложил проектирането на свлачището. Именно този участък е част и пример за хаоса с пътната инфраструктура в страната.
„Като нямаме цялостни проекти стигаме до това положение – магистралата свършва изведнъж и се мъчим под някаква форма да пускаме временна организация на движението, за да облекчаваме трафика в рамките на възможното, макар и по малкото магистрали, които се строят“, подчерта Иван Шишков.
Той отново беше категоричен, че всички участъци и всички строежи в България, в които държавата инвестира, се въвеждат в експлоатация с разрешение за ползване.
За решаване на проблема с движението през Кресненското дефиле министърът заяви, че се работи усилено, но там в момента тече процедура, при която водещо е Министерството на околната среда и водите и трябва да се вземе окончателно техническо решение за начина, по който ще минава трафикът там.
Целият лот 3.1 Благоевград – Крупник, част от който е новият участък, е с дължина 12,6 км. Той е разделен на две отсечки, разположени от двете страни на бъдещия тунел „Железница“ и трасето в близост до него. Строителството им е на финален етап.
Движението по първия участък от Лот 3.1, с дължина 7 км /от км 359+000 до км 366+000/, от Благоевград до кръговото кръстовище с път I-1 София – Кулата преди строящия се тунел „Железница“, беше пуснато през май 2019 г. Вторият участък от с. Железница до с. Крупник /от км 370+400 до км 376+000/ е с дължина 5,6 км. Той е разделен на два подучастъка. Сега се пуска движението по първия подучастък от с. Железница до Симитли /от км 370+400 до км 373+100/, който е с дължина 2,7 км. Последният 2,9 км подучастък от Симитли до Крупник /от км 373+100 до км 376+000/, ще бъде изграден след потвърждение решението за изграждане на Лот 3.2 Крупник – Кресна и в зависимост от Решението на съда по постановеното Решение на МОСВ №9- ОС/01.08.2022 г.
Изпълнител на строителството на участъка е обединение „ДЗЗД АМ Струма 3.1“, в което участват: „ГРОМА ХОЛД” ЕООД, „ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД, „АБ” АД – ХАСКОВО, „ХИДРОСТРОЙ“ АД, „Алве Консулт” ЕООД. Строителният надзор се осъществява от ДЗЗД „СН АМ Струма Лот 3.1“, в което участват: МОТТ МАКДОНАЛД ЛИМИТИД, Великобритания; „Трансконсулт-БГ“ ООД и „Тест Консултинг“ ООД.
Проектът за строителството на Лот 3.1 Благоевград – Крупник от АМ „Струма“ се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.