По българските пътища се разиграва "руска рулетка". Никой не знае в кой момент ще бъде пометен от дрогирано пияно камикадзе. Няма никакво значение дали спазваш, или не правилата. Свидетели сме на институционално безсилие. Това се казва в анализ, изпратен до медиите, от Институтът за пътна безопасност.
Преди няколко дни МВР обяви, че създава работна група за поредната промяна на закона, внушавайки ни, че организационни проблеми могат да бъдат решени с правни инструменти. Институтът за пътна безопасност смята, че с кризисен пиар чрез телевизионни акции и симулирайки загриженост, проблемът само се задълбочава, но не се решава.
В анализ, изпратен до медиите, Институтът предоставя данни за генезиса на проблема "дрогирани водачи". През 2014 година осъдените шофьори с употреба на наркотици и алкохол с над 1,2 промила са 3957 души. През 2016 те стават 5764, което е с повече от 30%. При внимателен анализ на поведението на институциите в този период не се констатира различно поведение.
Единствената промяна, която е извършена от загрижени депутати и представители на неправителствени организации, е да се завиши наказанието за дрогирани шофьори от пробация на условна присъда, без да е извършена оценка на въздействието на тази мярка. За съжаление, тези добри намерения от страна на законодателя създават предпоставка по българските пътища да се кара след употреба на наркотици и алкохол безнаказано. Това е така, защото макар и по-тежко при наказанието условна присъда се разчита единствено на съвестта на осъдения да се поправи. Докато при пробация се задействат държавните механизми за превъзпитание, включително и полагането на безвъзмезден труд до 320 часа годишно. Всички адвокати, прокурори и съдии знаят, че осъдените предпочитат условната присъда пред пробацията. За съжаление на българските граждани след тази промяна и системното пренебрегване от страна на контролните органи да санкционират т. нар. маловажни нарушения по ЗДвП, рискът да загинеш от дрогиран шофьор нараства с 200% към средата на 2022 година.
Какво трябва да се направи, за да спрат шофьорите да управляват МПС след употреба на наркотици и алкохол? От ИПБ смятат, че този процес ще отнеме минимум две години, ако:
- МВР започне проактивно да санкционира маловажните нарушения. Шофьорите преди да започнат да се дрогират, извършват множество маловажни нарушения и като видят, че им се разминава наказанието, чак тогава започват да карат с превишена скорост и да употребяват алкохол и наркотици. Неефективният контрол на скоростта дава увереност на шофьорите, че и алкохолът и наркотиците също ще им се разминат. И това е факт, защото контролът за наркотици и алкохол от страна на МВР е широкообхватен само след обществен натиск и то за кратко;
- МВР трябва да създаде механизми за ограничаване на корупцията сред служителите си и това да е постоянен процес;
- Необходимо е да се създаде ново законодателство, следващо доктрината "Джулиани“. Институтът за пътна безопасност е разработил цялостна концепция, изследвайки и адаптирайки международния опит за недопускане на системните нарушители по пътищата на България. Статистиката показва, че във всички случаи при употреба на алкохол и наркотици от страна на шофьорите, преди това те са извършили множество нарушения по ЗДвП.