Хемус вече глътна 1.4 милиарда: С колко ще поскъпне строящата се магистрала?

За момента не би могло да се каже с колко точно ще поскъпне автомагистрала „Хемус“, която формално се строи от държавното дружество „Автомагистрали“. По темата в задочен спор влязоха бившият министър на регионалното развитие в кабинета „Петков“ Гроздан Караджов и настоящото ръководство на ресорното ведомство, които имат различни виждания по казуса. Трудни са и изчисленията, тъй като има твърде много променливи и неизвестни в уравнението.

Според Караджов магистралата ще поскъпне с поне 2 млрд. лв. заради индексиране и анексиране на контрактите. МРРБ обаче отрича и дори отвръща с обвинение, че той е бездействал за решаването на казуса с порочните инхаус договори, с които „Автомагистрали“ е превъзлагала дейностите на трети фирми при управлението на ГЕРБ.

Екипът на Economic.bg изпрати запитване до МРРБ с въпрос колко струва до момента строителството и поиска разбивка на разплащанията по времеви периоди, за да стане ясно коя власт по колко е плащала. Освен това попитахме и каква е стойността на предстоящата индексация на инхаус контрактите. 

Само за четири години (между 2019-а и 2022-ра) недовършената магистрала е „глътнала“ над 1.4 млрд. лв. с ДДС (1 433 530 406 лв.), като в тази сума влизат и раздадените огромни аванси през 2019 и 2020 г. Министерството предостави разбивка на плащанията по години. От нея става ясно, че общата стойност на авансите за деветте лота е над 1.1 млрд. лв. с ДДС. В тази сума влизат и авансите за проектиране на лотовете от 4-и до 9-и, като тяхната стойност е малко над 9.4 млн. лв. с ДДС.

За изпълнени проектантски дейности са направени две плащания. Първото е от 2020 г. за участъците 4, 5 и 6, като тогава са платени 7.6 млн. лв. с ДДС. Второто плащане е от 2022 г. за участък 9 и тогава са платени почти 1.2 млн. лв. с ДДС.

В периода 2020 – 2022 г. са правени и междинни плащания за изпълнени строително-монтажни дейности на първите три лота от магистралата на обща стойност над 279 млн. лв. с ДДС.

Общо платените суми по години (вкл. аванси, междинни плащания за СМР и проектиране):

• 2019 г. - 350 962 400 лв. с ДДС;
• 2020 г. - 883 366 694 лв. с ДДС;
• 2021 г. - 100 343 547 лв. с ДДС;
• 2022 г. - 98 857 765 лв. с ДДС.

На въпроса за индексацията от МРРБ отговориха, че "към настоящия момент със Заповед № 02-14-760/07.07.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е създадена работна група със задача да предложи изменение и допълнение на посочената методика, ако се прецени, че това е целесъобразно."

На този фон строителството на магистралата, която е особено важна за Северна България, изглежда почти обречено. В експлоатация са единствено т.нар. нулев лот - от Ябланица до Боаза, както и лот 10 - между Буховци и Белокопитово.

Дейности се извършват единствено на първите три лота, но напредъкът по тях е твърде незадоволителен. Междувременно строителство в малки мащаби има изградено и на лотовете от 4 до 6, но то е незаконно, тъй като още по времето на бившия регионален министър Виолета Комитова се разбра, че за него няма издадени строителни книжа. 

Общата дължина на първите три лота (от Боаза до Плевен) е около 54 километра, а дейностите трябва да приключат в края на 2024 г., но има забавяне, стана ясно от отговор на бившия министър Иван Шишков през май месец тази година. Дейностите по лот 1 (Боаза – п.в. Дерманци) са изпълнени на около 70%, на лот 2 (п.в. Дерманци – п.в. Каленик) – на около 23% и на лот 3 (п.в. Каленик – п.в. Плевен) – на 47% от заложените работи. 

За лотовете 4 и 5 има одобрени ПУП, минали са и отчуждаване. Лот 6 е на „финала на отчуждаване“. Останалите лотове - от 7 до 9 - минават процедури по ОВОС и изготвяне на технически проекти. 

Порочният кръг на инхаус възлаганията

Нито една власт до момента не може да намери изход от наследството на ГЕРБ с инхаус възлаганията. Практиката бе осветена по време на първите два служебни кабинета на Румен Радев. Впоследствие редовният кабинет „Петков“ и тогавашният министър Караджов обявиха, че контрактите могат да бъдат трансформирани в истински договори за строителство, за да може компаниите да поемат гаранциите. В момента отговорността пада върху държавното „Автомагистрали“, чийто капацитет обаче е силно ограничен. Караджов отказваше да разплаща дейности, докато не се разреши въпросът.

За разлика от него, служебният министър Иван Шишков плащаше с обяснение, че само така може да продължи строителството. Той дори предложи промени в Закона за устройство на територията, така че обекти като „Хемус“ да получат статут на търпимост, тъй като по магистралата има констатирано и незаконно строителство, за което фирмите са получили огромни аванси още по времето на ГЕРБ.

Шишков обясняваше, че в контрактите няма клауза за индексация заради поскъпването на материалите и инфлацията от последните 2 години. Бившият министър казваше, че фирмите нямат голямо желае да продължат строителството без индексацията. Той предлагаше те да строят 35% от магистралата – колкото са авансите им, а след това да развалят договорите.

Новият регионален министър Андрей Цеков обаче застъпва тезата, че индексация трябва да има. За момента обаче остава неясно колко ще струва тя и как ще се приложи, ако в действителност няма клауза за поскъпване. 

Подписване на анекси?

Преди дни в интервю за БНР Караджов съобщи, че поскъпването ще е с 2 млрд. лв., като индексирането ще е 1 млрд. лв. Другият милиард ще отиде за „преустройство“ на договорите, към които ще бъдат подписани анекси. По думите му МРРБ готви тристранни споразумения за целта. Те са тристранни, защото възложител е Агенция „Пътна инфраструктура“, изпълнител би трябвало да е „Автомагистрали“, но тя превъзлага дейностите на частни фирми, които ще се явяват трета страна по договорите.

С въпросните споразумения ще се въведат нови дейности, т.е. трудът, който досега не фигурираше там (бел. р. – инхаусът е за наем на техника и доставка на материали), но се разплащаше, ще бъде въведен като нови 15 до 20% от общата сума като допълнение към общото оскъпяване, което ще стане над 50%“, коментира по БНТ Караджов.

В прессъобщение до медиите МРРБ отрича да се готвят подобни споразумения. Ведомството обвинява Караджов, че в качеството си на министър на регионалното развитие в периода между декември 2021 г. и август 2022 г. не е предприел необходимите стъпки, с които да прекрати порочната практика на инхаус договорите

Бездействието му практически постави следващите ръководства на МРРБ в ситуация, в която държавата трябва да изпълнява тези споразумения, които порочно заобикалят ЗОП и оставят съмнения в обществото за неспазване на правовия ред в България.“

Възможно решение

Сегашният министър Андрей Цеков казва, че казусът с инхаус възлаганията може да се реши по няколко начина – или да продължат да се изпълняват, или да се търсят основания за прекратяването им. По думите му втората възможност ще доведе до дела със строителите, а освен това ще трябва да се възлагат и нови обществени поръчки, което ще забави строителството на магистралата.

Цеков обяснява, че е създадена работна група, която да предложи начини за продължаване на строителството, но при условие, че частните строители „под прикритие“ станат истински изпълнители и поемат гаранции. Друго условие е авансите да не бъдат индексирани, тъй като това са пари, които изпълнителите са получили и би следвало да са купили материали.

За остатъчната част по договорите – около 1 млрд. – трябва да бъде потърсена формула, така че да се довършат по цени, актуални към момента. Оскъпяването няма да бъде двойно (бел. ред. – 50% по думите на Караджов), както се твърди в публичното пространство, а се очаква да е около 25 – 30%. Окончателната сума ще стане ясна след като работната група по казуса направи точните изчисления“, посочва Цеков, цитиран в прессъобщение на министерството.

Така ролята на държавната „Автомагистрали“ ще отпадне. По думите на Цеков практиката дружеството да се използва като черна кутия за наливане на публични финанси и разходването им без поръчки, ще бъде прекратена. „Автомагистрали“ би трябвало да се превърне в „мениджърска държавна компания, която да упражнява контрол върху изпълнението на големи инфраструктурни проекти.“

Имало е порочна практика, при която всички ремонти са се правили по инхаус или по договори за текущ ремонт и поддръжка. Тази система е поддържана умишлено, защото целта е била да бъдат избягвани възлагания чрез обществени поръчки и всичко да става относително на тъмно“, заяви Цеков.

Economic.bg