Кресненският разлом отново се събуди. Само за 15 часа в района на Симитли, в началото на Кресненското дефиле, бяха регистрирани 11 труса.
Първото земетресение е бе в 5 часа сутринта с магнитут 2,8 по скалата на Рихтер, а най-силният трус - със сила 3,9.
Всичките са усетени от населението, но разрушения и паника не е имало.
Кресненското дефиле е най-земетръсната зона в България
Регионът около Кресна е известен като най-земетръсната зона в България. През 1904г. там е регистрирано и най-силното земетресение в историята ни – 7.2 по Рихтер. Земетресението е усетено на целия Балкански полуостров, а жертвите са над 200. Според разкази на местните река Луда Яна изчезва за няколко часа.
Смята се, че това е едно от най-мощните земетресения в историята на Европа
Сеизмолозите приемат Крупнишко-Кресненско земетръсно огнище за мястото с най-висок енергиен потенциал в страната и един от най-високите в Европа. Земетресение в региона има предпоставки да достигне унищожителните над 7 по скалата на Рихтер.
В телевизионно участие светилото в сеизмологията, проф. Николай Милошев, директор на Института по геофизика геодезия и география към БАН, също потвърди, че района Благоевград-Симитли е най-земетръсната зона в България.
„Общо шест са по-силно сеизмичните райони в България. Най-сеизмичният е Благоевград-Симитли“ коментира в „Здравей, България“ проф. Милошев.
Има разлика
Привържениците на идеята за тунела през Кресненското дефиле често дават примери с Алпите, където са прокопани множество тунели. За разлика от района на Кресна обаче, статистиката показва, че във високите части на планинската верига земетресенията изключително рядко достигат над 4 по Рихтер. Изключения правят трусове от Чурвалден от 1295г. (6.1 по Рихтер), както и този от Висп през 1855 (отново 6.1 по Рихтер).
В същото време днес сеизмолозите определят региона на Кресненското дефиле като мястото с най-голям енергиен потенциал в цялата страна, където потенциален трус може да достигне до унищожителните над 7 по Рихтер.
Изключително високата сеизмична активност в региона е факт, известен от над един век, и неслучайно идеята за дългия тунел през Кресна многократно вече е отхвърляна няколко пъти, както от специалисти по пътно строителство, така и от учени и сеизмолози.
Поради тези причини тунел в Кресненския пролом ще е голяма авантюра, а вчерашните трусове напомнят, че в този район не бива да си правят експерименти с живота и здравето на хората.
