Бившият министър на икономиката Николай Василев отново постави болезнена тема на масата – бюджетната политика на страната. В ефира на NOVA NEWS той определи настоящия бюджет като „изцяло лош“, не толкова заради приходната му част, колкото заради разходите. И трудно може да бъде оборен.
България е в необичайна позиция – стабилен икономически растеж, без рецесия, без военни или мигрантски кризи, без пандемии и природни бедствия. И въпреки това държавата харчи все повече, с дефицит, който надхвърля всякаква разумна логика. В нормални условия би трябвало да трупаме излишък, а не дълг.
Василев е прав в едно – харчим „по принцип“, защото държавата е свикнала да бъде прахосник. Това е наследство от десетилетия политика, в която всяко правителство предпочита да „усвоява“, вместо да оптимизира.
Особено тревожно е, че реформаторски десни партии, влезли във властта с претенции за дисциплина и модернизация, избраха да продължат инерцията. „Колата се беше засилила надолу отпреди, а те я засилват още повече“ – този образ е болезнено точен.
Вместо да дебатираме върху приоритети като демографската криза – за която Василев предлага конкретни мерки като еднократна помощ при раждане, повече инвитро процедури, детски градини и по-високи детски надбавки – средствата се насочват към непрозрачни схеми и структури като ББР.
Финансовата дисциплина не е въпрос на избор, а на оцеляване. Влизането в еврозоната ще наложи правила, които вече не могат да се заобикалят. Но е тревожно, че страната чака външни механизми да я дисциплинират, вместо да изгради свои.
Истинската критика на Василев е не към цифрите, а към липсата на визия. Защото бюджетът не е просто баланс на приходи и разходи. Той е отражение на приоритетите на едно общество. А нашият бюджет, за съжаление, отново показва, че приоритети няма.
