Забравете фантастичните филми и историите за НЛО – търсенето на живот извън Земята е реален научен процес, който вече тече с пълна сила. И според водещи астрономи първите убедителни резултати може да се появят в рамките на едно десетилетие.
„Мисля, че в следващите 10 години ще имаме доказателства дали на близки планети има органични следи,“ казва Мартин Рийс, кралски астроном на Великобритания. „Ние сме на ръба на сериозни открития.“
Марс – първата спирка
Най-сериозните надежди в момента са насочени към Марс. Планетата е била влажна и обитаема преди милиарди години, със морета, езера и реки. Днес тя изглежда суха и безжизнена, но под ледената ѝ шапка може би все още се крият водни резервуари.
Марсоходът Perseverance на НАСА вече събира проби от кратера Джезеро – някогашно езеро, изсъхнало преди милиарди години. Очаква се десетки каменни и почвени проби да бъдат върнати на Земята през началото на 30-те години по мисията „Mars Sample Return“. Това ще позволи на учените да търсят микроскопични вкаменелости и химически „подписи“ на живот.
Първите резултати са обещаващи. Минерали, открити в скалите – като грейгит и вивианит – напомнят на процеси, свързани с микроорганизми на Земята. Макар доказателствата да не са категорични, те са първи сериозен намек, че някога живот е съществувал на Червената планета.
Ледените океани на Европа и Енцелад
Дори и Марс да даде отговори, това няма да е доказателство за „втори генезис“ на живота, тъй като Земята и Марс са обменяли материал в миналото. За истински независим произход учените гледат към ледените луни на Юпитер и Сатурн – Европа и Енцелад. Под дебелата им ледена обвивка се крият гигантски подземни океани.
Две мисии вече са на път – европейската Juice и американската Europa Clipper. Те ще достигнат системата на Юпитер през 2030–2031 г. и ще изследват условията за живот под повърхността. Те няма да „видят“ директно живот, но ще подготвят почвата за бъдещи мисии, които може би ще пробият леда или ще анализират гейзероподобни изригвания, изхвърлящи вода от океаните в космоса.
Астрономи като Бритни Шмит от Корнелския университет казват, че проникването в океаните е „задача за следващите 100 години“. Но първи стъпки – навлизане в ледената обвивка и изучаване на контактите ѝ с вода – могат да се случат далеч по-скоро.
Екзопланетите и „втора Земя“
Отвъд Слънчевата система учените вече познават над 5500 планети около други звезди. Сега най-мощният телескоп в историята – „Джеймс Уеб“ – започва да изследва някои от тях в детайли.
Системата TRAPPIST-1, съдържаща седем земеподобни планети, е особено вълнуваща. Поне три от тях се намират в т.нар. „обитаема зона“, където водата може да съществува в течно състояние. Първата задача е да се докаже наличието на атмосфери, а след това да се търсят химически дисбаланси, които могат да се поддържат единствено от биология – например специфични съотношения на метан, въглероден диоксид и вода.
Следващото поколение телескопи, като планираната от НАСА Habitable Worlds Observatory и европейската мисия Life, ще търсят такива признаци и при планети около звезди като нашето Слънце.
Търсенето на интелигентен живот
Освен микроби и химически подписи, учените не спират да търсят и доказателства за цивилизации. Радиотелескопи като програмата Breakthrough Listen вече следят за сигнали от далечни светове, а новият гигантски масив Square Kilometer Array, който ще заработи през 2028 г., ще разшири търсенето до безпрецедентни мащаби.
Досега в радиус от 100 светлинни години не са открити мощни сигнали, насочени към Земята. Но учените продължават да наблюдават, включително за случайни „изтичания“ на комуникации, подобни на тези, които самата Земя изпраща в космоса.
Отговорът, който чакаме
Дали ще открием живот на Марс, в подледен океан, на далечна екзопланета или чрез радио сигнал, е въпрос на време. Учените предупреждават, че доказателствата ще идват постепенно – първо следи и намеци, а не драматични срещи с извънземни.
„Дори едно отрицателно откритие ще е важно,“ казва астрофизикът Саша Кванц. „Ако никъде не открием живот, това ще означава, че той е изключително рядък във Вселената.“
Какъвто и да е резултатът, през следващите години и десетилетия нашето разбиране за мястото на човечеството във Вселената може да претърпи най-голямата промяна досега.
