На 18 септември — ден, обявен в Европейската седмица на мобилността за „ден без загинали на пътя“, в центъра на вниманието отново е една недовършена съдебна история. Преди две години 15-годишният Филип беше пометен на пешеходна пътека в столицата. Шофьорът, според обвинението, е управлявал с 88 км/ч и е бил под влияние на над 2 промила алкохол. Две години и 18 съдебни заседания по-късно — присъда няма.
Причините за забавянето са многобройни, казва бащата на Филип, Красимир Арсов. Най-големият проблем според него е бавното призоваване на част от свидетелите — факт, който вече е отстранен, след като всички били разпитани. Друг сериозен проблем е качеството на комплексната видеомедицинска и автотехническа експертиза: по думите на Арсов, в нея имало „много празноти“ и вещите лица са се произнесли, без да посетят мястото на произшествието.
„Не може да си употребил алкохол и да караш с близо 90 км/ч в тесен градски участък, да не намалиш и да нямаш никаква реакция да предотвратиш ПТП-то“, коментира бащата. Той поставя и морален въпрос: „Да убиеш едно дете и накрая да кажеш ‘ами аз не съм искал’.“
Арсов подчертава, че семейството не търси отмъщение. Те искат справедливост и промяна — по-висока отговорност от страна на водачите и ефективно прилагане на законодателните мерки, които вече са в сила. „Не искаме хора просто да лежат в затвора — нямаме желание за мъст. Искаме водачите да бъдат по-отговорни. Бъдете хора, не убивайте себе си и другите“, призова той.
Случаят на Филип поставя и по-широк въпрос за скоростта, алкохола и безопасността на пешеходците в градска среда — теми, които са централни за кампанията в Европейската седмица на мобилността. Докато обществото очаква решение от правосъдната система, семейството на загиналото дете живее с липсата на отговори и с болката от пропусната възможност за спазване на елементарна човешка грижа на пътя.
Докато тече делото, гласът на бащата е ясен: нека променим съзнанието си, нека бъдем човеци. Само така — обединено чрез превенция, образование и строги санкции — може да спадне броят на трагедиите, които оставят семейства без деца и затворени дела без присъди.
