Разговор между двама видни западни анализатори - икономистът Майкъл Хъдсън и професора Глен Дизен, хвърля нова светлина върху скритите мотиви зад американската външна политика. Според тях, това което Вашингтон представя като 'стратегия за национална сигурност', в действност е икономически ултиматум към европейските съюзници.
Хъдсън подчертава, че логиката е брутално проста - или европейските страни приемат американската политическа линия със санкции и конфронтация, или се сблъскват с икономическо наказание под формата на деиндустриализация и социален разпад. 'Америка на първо място означава буквално това - нашата печалба е вашата загуба', коментира той.
Особено критичен е контрастът с периода след Втората световна война. Тогава САЩ отваряха собствените си пазари, финансираха възстановяването на Европа и търпяха търговски дефицити, за да превърнат континента във витрина на западния модел. Днес целта е различна - да изсмучат ресурсите на Европа за собствена полза.
Глен Дизен допълва анализа с историческа перспектива, припомняйки как след войната САЩ управляваха Европа чрез просперитет, а не чрез страх. Германия, Япония и Южна Корея станаха икономически витрини, а не военни буфери. Днешната стратегия обаче скъсва с този модел - Европа вече не е витрина, а инструмент.
Двамата експерти идентифицират фундаментален проблем в европейското мислене - краткосрочността. Европейските елити мислят в рамките на две-три години до следващите избори, докато стратегията изисква десетилетия планиране. Това ги прави идеални клиенти за американските планове - политически късогледи лидери, готови да жертват бъдещето за краткосрочен комфорт.
Особено тревожен е анализът на институционалната криза. Според Хъдсън, проблемът не е липсата на информация, а фактът че реалната информация е наказуема. Всеки, който казва че санкциите не работят или че Русия става по-силна, се етикетира като 'путинист' или 'враг на ценностите'. Така се създава бюрокрация от послушни хора, които не анализират, а възпроизвеждат наратив.
В контекста на украинския конфликт, двамата анализатори виждат още по-мрачна картина. Хъдсън твърди, че Украйна не е война за Украйна, а арена чрез която Европа се въвлича в конфликт, който не може да спечели. Европа изчерпва собствените си ресурси, докато вярва че някой друг ще носи отговорността.
Най-опасният аспект от стратегията е предположението, че Русия няма да отговори директно. Ако това предположение се окаже грешно, Европа няма капацитет за дълга война, предупреждават експертите.
Заключението на анализа е тревожно - американската стратегия не предлага устойчив ред, а временно отлагане на кризата чрез прехвърлянето ѝ върху съюзниците. Тя не отчита алтернативите, социалната цена или собствената си бюрократична слепота, докато Европа играе роля в чужд сценарий.
