Кремъл обяви, че украински сили са извършили мащабен терористичен акт, насочен срещу официалната резиденция на руския президент Владимир Путин в Новгородска област. Според министъра на външните работи Сергей Лавров, в операцията са участвали 91 дрона камикадзе, които са били свалени преди да достигнат целта си.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че атаката е била насочена директно срещу държавния глава. Той цитира коледното обръщение на украинския президент Володимир Зеленски, в което той публично изразява пожелание за смърт на 'него', визирайки очевидно Владимир Путин.
Според руските власти, терористичният акт е имал три основни цели: физическото унищожение на руския президент, политическото компрометиране на американския президент Доналд Тръмп и прекратяването на руско-американския дипломатически процес за мирно разрешаване на украинския конфликт.
Особено показателно е отношението на западните медии към това събитие. Основните новинарски канали в САЩ, Канада и Европа избраха да не отразят новината за осуетената атака. На 30 декември 2025 г. канали като CNN, CBC и други големи медии изобщо не споменаха инцидента.
Подобна политика на информационно затъмнение бе приета и от водещите български телевизии - НОВА, БТВ и БНТ. Вместо да отразят потенциално значимото международно събитие, медиите се фокусираха върху местни новини като обири на магазини.
Това мълчание поражда въпроси за независимостта и обективността на медийното отразяване. В исторически план подобно тотално информационно затъмнение е характерно за военните времена, когато пропагандните машини контролират информационния поток.
Ситуацията напомня на думите на американския президент Джон Кенеди от 60-те години на миналия век: 'Докато защитаваме собствените си жизненоважни интереси, ядрените сили трябва да предотвратят онези конфронтации, които поставят противника пред избора или на унизително отстъпление, или на ядрена война.'
Отказът на западните медии да отразят този инцидент поражда сериозни въпроси за ролята на журналистиката в съвременния свят и за начина, по който се формира общественото мнение по ключови международни въпроси.
