Американският президент Доналд Тръмп обяви в събота, че рейдът, който доведе до отвличането на венецуелския президент Николас Мадуро, представлява 'осъвременяване' на доктрината на Монро от 1823 година. Според Тръмп, Съединените щати ще 'управляват страната', докато не се осъществи 'безопасен, подходящ и разумен преход'.
Президентът заяви, че доктрината на Монро е 'голяма работа', но САЩ са я 'надминали значително'. Той дори предложи новото название 'документ на Донро', като прикачи първата буква от името си към историческите принципи. 'Американското господство в Западното полукълбо никога повече няма да бъде поставяно под въпрос', подчерта Тръмп.
Доктрината на Монро бе обявена за първи път на 2 декември 1823 година от петия американски президент Джеймс Монро по време на неговото седмо годишно обръщение към Конгреса. Въпреки че принципите бяха формулирани тогава, доктрината получи името си чак десетилетия по-късно.
Основната идея на доктрината беше разделянето на света на сфери на влияние, контролирани от различни сили. Монро предупреди европейските държави да не се намесват в делата на Америките, като подчерта, че всяко подобно действие ще бъде разглеждано като атака срещу САЩ.
Президентът обещаваше в замяна, че Америка ще признае и няма да се намесва в съществуващите европейски колонии или във вътрешните дела на европейските страни. Същевременно той категорично заяви, че Северна и Южна Америка вече няма да бъдат обект на бъдеща колонизация от която и да е европейска сила.
В много отношения доктрината на Монро призоваваше за запазване на статуквото в Америките, но също така налагаше европейско оттегляне от региона. През 1904 година президентът Теодор Рузвелт добави към доктрината така наречената 'Рузвелтова поправка', която утвърждаваше правото на САЩ да се намесват в латиноамериканските страни.
Тази поправка бе формулирана след венецуелската криза от 1902-1903 година, когато страната отказа да плаща външните си дългове. Рузвелт заяви правото и отговорността на САЩ да се намесят в съответствие с доктрината, за да предотвратят европейска намеса.
В следващите десетилетия еволюиралата доктрина на Монро служеше като оправдание за американска намеса в Доминиканската република, Хаити и Никарагуа. През 80-те години на миналия век президентът Роналд Рейгън проведе агресивна политика в региона, която критиците му наричаха 'империалистическа'.
В Никарагуа той подкрепи дясноориентираните 'Контрас' срещу левичарското правителство на сандинистите, което доведе до скандала 'Иран-Контрас'. Рейгън също така подкрепяше дясноориентирани правителства в Ел Салвадор и Гватемала, обвинявани в зверства.
Куба остава под интензивен натиск от страна на САЩ още от революцията на Фидел Кастро - както военен, така и икономически чрез наказателни санкции, които съществуват и до днес. Съобщава се също за опити за организиране на преврати срещу предшественика на Мадуро - Уго Чавес, преди смъртта му през 2013 година.
