Следродилната депресия остава един от най-подценяваните проблеми в грижата за майчиното здраве у нас. Данните показват, че близо 30% от родилките в България преминават през това състояние, което може да има сериозни последици, ако не бъде разпознато и лекувано навреме.
Силно униние, повишена тревожност и трудности в изграждането на емоционална връзка с бебето са сред най-честите симптоми. За разлика от краткотрайната умора и емоционална нестабилност след раждането, при следродилната депресия симптомите са по-дълбоки и продължителни. Психологът Биляна Вълчева обяснява, че е важно ясно да се различава нормалният адаптационен период от състояние, което изисква професионална намеса.
Първите дни и седмици след раждането често са съпътствани от т.нар. 'бейби блус'. Това е период на хормонални промени, недоспиване и физическа умора, който в повечето случаи отшумява до две седмици. Следродилната депресия обаче се развива по-късно – между третия месец и първата година след появата на детето – и именно това я прави по-трудна за разпознаване.
Този етап често изглежда като привидно стабилен. Жената изпълнява ежедневните си задължения, грижи се за бебето и изглежда функционална за околните. Вътрешно обаче може да изпитва силна несигурност, чувство за вина и усещане, че не се справя с майчинството. 'Това е лъжливо спокоен период', посочва Вълчева, в който страданието остава скрито.
Рисковите фактори за развитие на следродилна депресия са разнообразни. Сред тях са тежка или усложнена бременност, липса на емоционална и практическа подкрепа, социална изолация, както и биохимични промени в организма. Дефицитът на витамини като D и B12 също може да повлияе на психичното състояние на майката.
Особено внимание трябва да се обръща на предупредителните сигнали. Липсата на удовлетворение от ежедневието, нежеланието за грижа за себе си и за детето, постоянната умора, занемареният външен вид и отдръпването от близките са сред признаците, които не бива да се подценяват. В подобни ситуации критиката и обвиненията могат да задълбочат проблема.
Подкрепата от семейството и близките играе ключова роля. Първата стъпка често е откровен разговор с доверени хора. При нужда е важно да се потърси помощ от психолог или психотерапевт. 'Понякога една среща е достатъчна, за да се предотвратят по-сериозни последици', подчертава Вълчева.
Ако симптомите не отшумяват, може да се наложи и намеса от психиатър. Специалистите посочват, че при правилно лечение състоянието може да бъде овладяно в рамките на около два месеца. Забавянето на помощта обаче крие риск не само за майката, но и за емоционалната връзка с детето и цялостната семейна динамика.
'Няма как бебето да е добре, ако майката не се чувства добре', напомня психологът. Грижата за психичното здраве след раждането е неразделна част от отговорното родителство и от цялостната грижа за детето.
