Богоявление, известно още като Йордановден, заема особено място в българския празничен календар. Денят напомня за евангелското събитие, при което свети Йоан Кръстител кръщава Иисус Христос във водите на река Йордан. Именно тогава се явява Светата Троица – Синът приема кръщение, Светият Дух слиза във вид на гълъб, а гласът на Бог Отец свидетелства от небето. Затова празникът се възприема като момент на просветление и духовно откровение.
В българската традиция Богоявление е натоварено не само с религиозно, но и със силно символично значение. Вярва се, че в нощта срещу празника небето се отваря и всяко искрено изречено желание може да бъде изпълнено. Това убеждение има дълбоки корени, които се свързват и с по-стари, дохристиянски представи, когато същата дата е била свързвана с почит към божества, покровителстващи светлината и благоденствието.
Централно място в празника заема водата. Йордановден се нарича и Водици, тъй като всички обреди са свързани с нейното освещаване. В храмовете се отслужва тържествена Богоявленска литургия, след която се извършва велик водосвет. Свещениците благославят водата, която вярващите отнасят в домовете си и пазят през цялата година като средство за здраве и закрила.
След богослужението духовниците се отправят към река, езеро или морски бряг, където хвърлят кръста във водата. Мъже се хвърлят след него, а този, който успее да го извади, се приема за благословен и се смята, че ще бъде здрав и късметлия през годината. Ритуалът е сред най-разпознаваемите символи на празника и привлича множество хора в различни краища на страната.
Особено известен е обичаят в Калофер, където на Йордановден мъже в народни носии влизат в ледените води на река Тунджа и играят хоро. Вярването гласи, че участниците в това мъжко хоро ще бъдат предпазени от болести и нещастия. Сцената се е превърнала в емблема на празника и символ на устойчивостта на българските традиции.
С освещаването на водата, според народните представи, светът става по-чисто и сигурно място. Смята се, че с Богоявление приключват т.нар. мръсни дни – период, в който злите сили имат власт. От този момент нататък те са прогонени, а водата придобива особена лечебна сила. Хората ръсят домовете, дворовете, стопанските постройки и животните за здраве и благополучие.
В много семейства всеки член бива поръсен със светена вода. Тя се използва и при замесването на хляб, добавя се към виното и зелевия сок, за да не се развалят. Съществува и обичай светената вода да се съхранява отделно и да не се смесва с друга осветена вода, което подчертава нейната особена стойност.
Народните вярвания, свързани с Йордановден, са изключително богати. Разказва се, че в полунощ реките спират да текат и водите им стават лековити. Момите измиват лицата си за здраве и красота, а в някои райони се извършват гадания за женитба и дълъг живот. В югозападна България празникът е известен като Мъжки водици, а в Родопите – като Хаскане, което показва разнообразието на местните обичаи.
С деня са свързани и различни прогнози за годината. Ако времето е студено и водата замръзва, това се приема като знак за здрава и плодородна година. Топлото време обещава гъсто жито, а силният вятър се тълкува като предвестник на ветровита година. На 6 януари имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Дана, Данчо, Богдан, Богдана и Боян – още един повод празникът да събере семействата около трапезата.
