България посрещна Йордановден с ритуали, които съчетават православната вяра, военната традиция и живия народен обичай. Празникът, свързан с кръщението на Иисус Христос във водите на река Йордан от Св. Йоан Кръстител, отново събра хиляди хора в храмове, на площади и край реки из цялата страна.
В ранните часове на деня в Патриаршеската катедрала 'Св. Александър Невски' в София Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи тържествена света литургия и велик Богоявленски водосвет. В словото си той призова вярващите да отворят сърцата си за духовния смисъл на празника и пожела благодатта на Богоявлението да бъде жива и дейна в живота на хората. Богослужението събра множество миряни, дошли да вземат осветена вода и да участват в празничната молитва.
Малко по-късно в столицата се състоя и една от най-значимите държавно-военни церемонии, свързани с празника – традиционният богоявленски водосвет на бойните знамена на Българската армия. Ритуалът се проведе пред Паметника на Незнайния воин, където бяха осветени флаговете и знамената-светини на армията. Президентът Румен Радев прие почетния строй на представителните части, а пред паметника бяха положени венци и цветя в знак на почит към загиналите за Родината.
На церемонията присъстваха представители на държавната и местната власт, сред които председателят на Народното събрание Рая Назарян, вицепрезидентът Илияна Йотова, кметът на София Васил Терзиев, както и министри и висши военни. В ритуала участваха редица исторически бойни знамена на пехотни полкове и военни формирования, както и представителните знамена на видовете въоръжени сили. Освещаването им е символ на връзката между вярата, дълга и защитата на държавата.
Докато в София празникът премина под знака на официалността и военния ритуал, в Калофер Богоявление отново беше белязано от един от най-емблематичните български обичаи – мъжкото хоро в ледените води на река Тунджа. Традицията, известна далеч извън пределите на града, всяка година събира мъже от Калофер и гости от цялата страна, готови да влязат в студената вода в името на здравето и приемствеността.
Подготовката за хорото започна още в навечерието на празника с песни и събиране на участниците. На сутринта, под звуците на гайди и тъпани, мъжете преминаха по улиците на града, за да известят началото на ритуала и да събудят жителите. Малко преди 8 часа водите на Тунджа бяха осветени, а кръстът беше хвърлен и изваден, както повелява обичаят.
Тази година кръстът беше даден на най-малкия участник в хорото – Антон Алексиев, на година и пет месеца, който беше на раменете на баща си. След това в реката влязоха всички желаещи, включително гости от различни краища на страната. Мнозина споделиха, че участват заради силата на традицията и усещането за общност, което хорото създава.
По-топлото време тази година позволи хорото да продължи по-дълго от обичайното. Участниците описаха преживяването като силно и незабравимо, а музиката и ритъмът на хорото превърнаха студената река в сцена на жив български фолклор. За калоферци и техните гости това е не просто ритуал, а израз на идентичност и почит към наследството на предците.
На Йордановден традиционно имен ден празнуват хиляди българи с имена, свързани с вярата, водата и Божието явление. Празникът отново показа как религиозният смисъл, народният обичай и държавната символика могат да се срещнат в един ден, който напомня за корените и ценностите на обществото.
