Събитията във Венецуела, свързани със залавянето на президента Николас Мадуро и неговата съпруга при американска операция, предизвикаха сериозен политически отзвук в Италия. Реакциите на управляващите и опозицията очертаха ясно разделение между десния и левия политически спектър, като в центъра на спора застана позицията на премиера Джорджа Мелони и отношението ѝ към действията на САЩ.
Италианските власти реагираха почти веднага след новината. Първото официално изявление дойде от външния министър и вицепремиер Антонио Таяни, който подчерта, че Рим следи развитието на ситуацията с особен фокус върху сигурността на италианската общност във Венецуела. По данни на италианското посолство в Каракас в страната живеят около 160 000 италианци, повечето с двойно гражданство, което прави темата особено чувствителна за италианската дипломация.
По-късно същия ден министър-председателят Джорджа Мелони публикува позиция, в която очерта линията на правителството. Тя подчерта, че Италия никога не е признавала самопровъзгласената изборна победа на Мадуро и последователно е осъждала репресиите на режима, като е подкрепяла стремежа на венецуелците към демократичен преход. В същото време Мелони направи ясно разграничение между принципното отхвърляне на външни военни интервенции и приемането на намеса с отбранителен характер, когато става дума за защита от хибридни заплахи, включително такива, свързани с наркотрафика.
В публикуваното от правителството изявление беше добавен и призив за бързото освобождаване на граждани на западни държави, които все още се намират във венецуелски затвори. Акцентът върху съдбата на задържаните подчерта стремежа на Рим да съчетае политическата си позиция с конкретни хуманитарни действия.
В неделя вечерта италианските медии съобщиха и за телефонен разговор между Мелони и венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо. Двете са обсъдили възможностите за мирен и демократичен преход във Венецуела. В официалното съобщение от канцеларията на премиера беше подчертано общото им убеждение, че отстраняването на Мадуро от власт отваря нова перспектива за венецуелския народ и възстановяване на демократичните принципи и върховенството на закона.
Ден по-късно Антонио Таяни доразви позицията на управляващите, като заяви, че Италия по принцип не смята военната интервенция за предпочитан инструмент, но приема американските действия във Венецуела като легитимни заради възприеманата заплаха за сигурността. По думите му именно съдебният процес срещу Мадуро ще даде яснота за обвиненията, свързани с наркотрафика, който той определи като форма на атака срещу други държави.
В този контекст Таяни подчерта, че Рим работи интензивно за освобождаването на Алберто Трентини – италиански хуманитарен служител, задържан във Венецуела повече от година по обвинения в заговор. Италианската дипломация разчита на диалог с временно изпълняващата длъжността президент Делси Родригес, за да бъде улеснено завръщането му в Италия. Външният министър настоя, че Трентини не е навредил по никакъв начин на венецуелската държава.
Темата за сигурността на италианците във Венецуела остана водеща и в други изявления на Таяни. Той напомни, че около 20 италиански граждани се намират във венецуелски затвори по политически причини и че тяхното освобождаване е приоритет за правителството. В същото време той отхвърли опасенията от глобална ескалация, като определи Венецуела като специфичен случай, свързан с регионални проблеми като наркотрафика и въоръжените групировки в част от Латинска Америка.
Италианският външен министър засегна и по-широкия международен контекст, като подчерта необходимостта Европейският съюз да заеме самостоятелна и твърда позиция по въпроси като заявеното желание на Доналд Тръмп за анексиране на Гренландия. По думите му подобни теми не бива да се смесват със случая Венецуела, а ЕС трябва ясно да защитава териториалната цялост на държавите членки и свързаните с тях територии.
Всички тези развития, според Таяни, показват нуждата от засилване на европейската сигурност и по-дълбока интеграция в областта на отбраната, включително киберсигурността. Именно тази визия, напомни той, е била дългогодишна цел и на бившия италиански премиер Силвио Берлускони.
