Атанасовден се отбелязва в цялата страна с богослужения в православните храмове. Най-широка е народната почит към Свети Атанасий Велики – архиепископ на Александрия и един от най-значимите богослови на ранното християнство. Историческите извори сочат, че през 343 година той е участвал в Сердикийския събор, проведен на територията на днешна София.
Свети Атанасий остава в историята с активната си защита на православното учение срещу арианството. През живота си неколкократно е отстраняван от архиепископския престол, но оставя богато богословско наследство. Църквата почита паметта му заедно със Свети Кирил Александрийски – изтъкнат тълкувател на Свещеното писание през V век.
На този ден се отдава почит и на Свети Йоаким Търновски – първи патриарх на възстановената Българска патриаршия през XIII век. Той умира на 18 януари 1246 година, което свързва празника и с българската църковна история.
Имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Таньо, Начо и производните на името. Според народната традиция на Атанасовден се коли черна кокошка, която се приготвя като курбан за здраве и се раздава на близки и съседи. На много места се палят огньове, които хората прескачат за здраве и сила.
Обичаят забранява на жените да шият и плетат, а на трапезата не се слагат боб и леща. Вярването гласи, че така се пази здравето на децата и семейството.
