По данни на Висшия адвокатски съвет лични и служебни данни на адвокати се използват в интернет платформи, които представят съдържанието си като реални правни консултации. В повечето случаи засегнатите юристи нямат връзка със сайтовете и не са предоставяли услуги чрез тях.
Експертът по киберсигурност Асен Георгиев обясни, че информацията най-често идва от публичната част на адвокатските регистри – имена, адреси на кантори и професионален статус. Проблемът възниква, когато тези данни създават впечатление, че конкретен адвокат лично отговаря на публикувани въпроси. По думите му над 99% от профилите в подобни платформи не се поддържат от реални адвокати.
Другият експерт по киберсигурност Явор Колев посочи, че случаите попадат в обхвата на МВР и специализираното звено за киберпрестъпления към ГДБОП. Той уточни, че използването на публични данни не е престъпление само по себе си, но представянето им като услуга от трето лице може да доведе до наказателна отговорност. Допълнителен сигнал за нередности е липсата на ясни правила за заплащане на предлаганите 'консултации'.
Висшият адвокатски съвет вече е разпространил указания към засегнатите адвокати за искане на премахване на данните им от търсачки и сайтове, регистрирани извън Европейския съюз. Паралелно тече правен анализ, който ще определи дали ще бъде сезирана прокуратурата.
