В първите минути на 1 февруари българският лев официално излезе от паричното обращение. През януари валутата се използваше паралелно с еврото за плащания в брой, месец след като България прие еврото като своя официална парична единица на 1 януари 2026 година.
Левът е въведен със закон през юни 1880 г., когато княз Александър I утвърждава правото на България да сече собствени монети. Валутата се дели на 100 стотинки и става основа на младата държава само две години след възстановяването на българската държавност.
Името 'лев' предизвиква сериозни спорове в Народното събрание. Част от депутатите настояват за национално название, свързано с лъва като държавен символ, докато други предлагат по-разпространени европейски термини. В крайна сметка надделява българското наименование.
Паричната система първоначално следва модела на френския франк, който по онова време е сред най-стабилните валути в Европа. Левът възприема същите номинали и златно съдържание, а курсът е фиксиран едно към едно. България не се присъединява формално към Латинския паричен съюз, но използва неговите правила при изграждането на своята парична политика.
Първите български монети в обращение са отсечени през 1881 и 1882 г. в чужбина. До средата на 80-те години на XIX век левът постепенно измества всички използвани дотогава чуждестранни валути и се утвърждава като единствено платежно средство. Българският монетен двор започва работа през 1952 г., а оттогава всички разменни и възпоменателни монети се произвеждат в страната.
До края на своята история левът съществува в стотици разновидности – от масови разменни монети до редки златни и сребърни емисии с ограничен тираж. Българската народна банка пуска в обращение общо стотици типове монети и десетки възпоменателни серии, посветени на ключови събития от националната история.
