Тарар е роден около 1772 г. и остава в историята само с това име. Когато постъпва в армията, командирите бързо разбират, че стандартната дажба не е достатъчна. Храната му е увеличена няколко пъти, но и това не спира глада му. Свидетелства сочат, че след хранене той търсел остатъци в боклука и поглъщал всичко, което намери.
Въпреки огромния прием на храна, Тарар тежал около 45 килограма. Изглеждал изтощен, разсеян и болнав. Военните лекари отбелязват, че кожата му се разтягала силно, особено в областта на корема и лицето. При празен стомах тя увисвала на гънки. Състоянието му било съпроводено от силна и постоянна миризма, която се усещала отдалеч.
Преди службата си Тарар живял като пътуващ артист. Той обикалял Франция с групи от маргинализирани хора и се изявявал пред публика, като поглъщал предмети и живи животни. Очевидци разказват, че ял котки, кучета и змиорки, без да ги дъвче. Тези прояви му носели известност, но и страх сред околните.
В армията случаят му стига до военните хирурзи барон Пърси и д-р Курвил. Те провеждат наблюдения и опити, за да разберат причината за ненаситния глад. Генерал Александър дьо Боарне решава да използва особеностите на Тарар за тайна мисия. Войникът поглъща дървена кутия с документ и е изпратен като куриер зад вражеските линии.
Мисията завършва с провал. Пруските войници залавят Тарар, разпознават го като шпионин и го подлагат на разпити и побой. След като изваждат кутията, се оказва, че документът е бил само тест. В крайна сметка Тарар е освободен и се връща във Франция, но армията окончателно се отказва от него.
