Карнавалът във Венеция има корени още в Средновековието, като първите писмени свидетелства са от XI и XII век. В началото празненствата са свързани с периода преди Великденските пости, когато се допуска повече свобода и обществено веселие. Маските и костюмите дават възможност на хора от различни социални слоеве да се смесят и да участват анонимно в тържествата.
През XV и XVI век карнавалът придобива по-официален облик. Градът организира шествия, балове и театрални представления, а аристокрацията използва събитието, за да демонстрира влияние и богатство. Въпреки това маските запазват ролята си на символ на равенство и временна свобода.
Най-големият разцвет идва през XVII и XVIII век. По каналите се провеждат паради с гондоли, а дворците отварят врати за пищни балове. Именно тогава се утвърждават класическите венециански маски, сред които бялата 'Баута' и черната 'Морета'.
След падането на Венецианската република през 1797 г. и по време на австрийското управление празненствата постепенно са ограничени. Маските и публичните прояви изчезват, а през XIX век карнавалът почти напълно прекъсва съществуването си.
Възраждането започва през втората половина на XX век по инициатива на местни културни организации. Днес карнавалът отново включва балове, улични прояви и конкурси за костюми, като акцентът пада върху историческата автентичност.
