Пътуването на Коцева до Ледения континент става възможно след одобрение на неин проект от Българския антарктически институт. Тя прекарва няколко седмици на остров Ливингстън като част от екипа на българската база.
Маршрутът до Антарктика преминава през Европа и Южна Америка, след което групата се качва на научноизследователски кораб. Плаването минава през пролива Дрейк, известен с тежките си условия. По думите ѝ още преди сушата да се появи, айсбергите дават първи знак, че експедицията наближава континента.
Базата 'Св. Климент Охридски' работи през антарктическото лято. Тогава светлата част на денонощието достига около 22 часа, което определя и ритъма на работа. Освен че снима пейзажи и диви животни, Коцева реализира и проект за макрофотография – първи по рода си на българската база.
Като портретен фотограф тя заснема и учените и логистиците, които поддържат българското присъствие на континента. Според нея животът в изолация изисква силна адаптация и доверие между хората, тъй като условията се определят изцяло от природата.
