Международният ден на жената се отбелязва всяка година на 8 март в десетки държави по света. Днес празникът често се свързва с цветя и поздравления, но началото му е поставено от борбата за равни права и по-добри условия на труд.
Корените на инициативата са в началото на XX век. Женски движения в Европа и Съединените щати настояват за политическо участие, право на глас и икономическо равноправие. Сред ранните примери е протест на работнички от текстилни фабрики в Ню Йорк през 1857 г., които искат по-кратък работен ден и по-добро заплащане.
През 1909 г. в Съединените щати е обявен Национален ден на жената. Година по-късно, на международна конференция на работещите жени в Копенхаген, е взето решение инициативата да стане международна. През 1911 г. денят се отбелязва за първи път в Австрия, Германия, Швейцария и Дания, като в проявите участват над един милион души. От 1914 г. датата 8 март се утвърждава като постоянна.
В исторически план идеи за женски протест срещу войната и социалната несправедливост се срещат и по-рано. В античната литература образът на Лизистрата символизира женска съпротива срещу военните конфликти. По време на Френската революция парижките жени също излизат на улицата с искания за свобода и равенство.
През 1977 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации официално обявява 8 март за Международен ден за правата на жените и за мир.
