Кампанията започва в обстановка на засилена конкуренция и отчетливи разделителни линии между основните партии. Според политолога Татяна Буруджиева при запазване на тенденцията за по-ниска избирателна активност е възможно в парламента да влязат повече формации. По думите ѝ повечето щабове разчитат основно на твърдите си ядра, а засега не се вижда мобилизация, която да разшири протестния вот.
Буруджиева смята, че стабилно управление може да се постигне при договорка между първата и втората политическа сила, тъй като подобен формат традиционно осигурява по-ясно мнозинство.
Журналистът Ружа Райчева посочи, че значителна част от избирателите вземат решение в последните дни преди вота. Според нея почти всички партии заявяват амбиция да управляват самостоятелно, но разпокъсаният вот прави коалиция вероятна. Тя не изключи вариант за тематични мнозинства по отделни политики вместо класически коалиционен кабинет.
Райчева коментира, че е възможно търсене на подкрепа за конституционно мнозинство по конкретни теми, включително съдебната реформа. В същото време отношенията между част от формациите остават напрегнати и биха затруднили преговорите.
Политологът Даниел Смилов обърна внимание, че около 20% от избирателите все още не са решили за кого да гласуват. Той допуска спад на активността и отбелязва, че електоратът на новите политически проекти е разделен по въпроси като външната ориентация на страната. Според него възможните сценарии след изборите варират от коалиция между водещи партии до търсене на подкрепа от по-малки формации, което би променило политическата посока на управлението.
