Затварянето на Ормузкия проток от Иран се превърна в ключов момент от конфликта. През стратегическия пролив преминава близо една пета от световния петрол, а атаките срещу танкери в Персийския залив доведоха до рязък скок на цените на суровината и горивата.
Американският флот избягва навлизане в тесния воден път заради опасения от противокорабни ракети, морски мини и дронове. Военни анализатори посочват, че няма бързо силово решение за отваряне на пролива. Дори при възстановяване на корабоплаването ще са необходими постоянни ескорти и значителен ресурс.
В същото време Белият дом твърди, че съвместните удари на САЩ и Израел са отслабили сериозно иранската ракетна и ядрена програма. По данни на международни наблюдатели обаче в ядреното съоръжение в Исфахан остават около 200 килограма високообогатен уран. Това запазва потенциала на Техеран да възобнови програмата си при политическо решение.
Смяната на върховния лидер в Иран също промени обстановката. След гибелта на аятолах Али Хаменей властта пое неговият син Моджтаба Хаменей. Част от американските демократи определят новия лидер като по-твърд в позициите си, което усложнява възможността за преговори.
Президентът Доналд Тръмп заяви, че САЩ са спечелили войната още в първите часове на операцията. Въпреки това Вашингтон настоява за безусловна капитулация на Иран, а Техеран отказва подобен сценарий. Според експерти именно липсата на политически канал прави изхода от кризата неясен.
Допълнително напрежение създават различията между САЩ и Израел относно крайните цели на операцията. Израел продължи удари по иранска петролна инфраструктура, което поражда въпроси дали двете страни имат обща стратегия за приключване на конфликта.
Военните действия вече оказват икономически ефект върху глобалните пазари. Скокът на цените на петрола и несигурността около корабоплаването в Персийския залив засилват натиска върху администрацията във Вашингтон да намери устойчиво решение.
