През последните дни американският президент Доналд Тръмп очерта два различни сценария за развитието на войната. От една страна той заяви, че военната кампания е към своя край. От друга – подчерта, че САЩ ще продължат ударите, докато Иран не приеме пълна капитулация.
Администрацията във Вашингтон е изправена пред сложен избор. Военният натиск върху Иран се засилва, но същевременно расте напрежението на световните пазари. Цените на петрола се повишават, а съюзници на САЩ настояват за бързо ограничаване на конфликта.
На този фон иранската валута отбеляза неочаквано поскъпване спрямо долара. Според финансови анализатори Техеран вероятно е подкрепил курса чрез валутни интервенции. Съществуват и подозрения за външна помощ. Сред споменаваните държави са Катар, както и Китай и Русия.
Държави от Персийския залив поддържат икономически контакти с Иран въпреки напрежението. Част от търговията минава през мрежа от компании и финансови посредници. По данни на американското финансово министерство значителни средства се пренасочват през фирми, регистрирани в Обединените арабски емирства.
Китай остава ключов купувач на ирански петрол, който се продава с отстъпка заради западните санкции. Плащанията често се извършват чрез посредници, за да се избегне пряка връзка с Техеран. Според американски представители тази схема позволява на иранските власти да поддържат приходи въпреки ограниченията.
Във Вашингтон се обсъжда нов пакет от мерки срещу иранския енергиен и финансов сектор. Сред вариантите са по-строги санкции срещу компании, които транспортират, застраховат или купуват ирански суров петрол, както и действия срещу фирми, улесняващи достъпа на Иран до технологии и оборудване.
Целта е да се ограничи възможността на страната да възстанови военния си потенциал при евентуално примирие. Американската администрация разглежда този подход като продължение на досегашната политика на силен икономически натиск.
