Новини

Кой управлява Иран след убийството на върховния лидер

03.04.2026 06:30
Кой управлява Иран след убийството на върховния лидер

Аятолах Али Хаменей загина при въздушен удар на 28 февруари. Малко след това беше убит и Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност и една от най-влиятелните фигури в страната.

След смъртта на Хаменей за върховен лидер беше обявен 56-годишният му син Моджтаба. Той от години е сочен като възможен наследник, макар досега да не е заемал официален държавен пост. Смята се, че поддържа тесни връзки с Ислямската революционна гвардия и има твърда позиция по въпросите на сигурността и ядрената програма.

Оттогава Моджтаба Хаменей не се е появявал публично. Израелски и американски представители предполагат, че е бил ранен при удара, при който загина баща му. При същата атака е убита и съпругата му Захра Хадад Адел.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че не е ясно кой реално управлява страната. По думите му командните структури в Иран са разклатени след елиминирането на висши представители на властта.

Според редица анализатори обаче държавата не е останала без управление. По оценка на директора на проекта за Иран в Международната кризисна група Али Ваез, Революционната гвардия в момента концентрира основната власт. Той посочва, че и преди войната гражданското ръководство е било подчинено на върховния лидер, а гвардията е имала ключова роля в системата.

Ислямската революционна гвардия е създадена след революцията през 1979 г. и е вписана в конституцията. Тя действа паралелно с редовната армия и отговаря за защитата на режима. Чрез подразделението 'Ал Кудс' Иран подкрепя съюзници и въоръжени групи в региона, сред които 'Хизбула', хутите в Йемен и сили в Сирия.

Външният министър Абас Арагчи заяви в началото на конфликта, че военните части действат по предварително изготвени указания. Той призна, че отделни операции не винаги са пряк избор на политическото ръководство.

Експерти отбелязват, че иранската система е изградена на няколко нива. Дори при загуба на висши генерали, по-ниските ешелони могат да поемат управлението. Според тях очакванията за бърз разпад на режима не отчитат сложната структура на властта в страната.