Според евангелския разказ на свети Йоан Богослов Иисус Христос възкресява Лазар четири дни след неговата смърт. Събитието се случва във Витания, където Лазар живеел със сестрите си Марта и Мария. Христос пристига при гроба и призовава Лазар да излезе, с което показва силата си над смъртта.
Църквата приема това чудо като свидетелство за всеобщото възкресение и като знак за божествената природа на Христос. Лазар живял още 30 години след възкресяването си и станал епископ на остров Кипър, където разпространявал християнската вяра.
През IX век неговите мощи били открити в Ларнака. По-късно те били пренесени в Константинопол, а през XIII век кръстоносци ги отнесли в Марсилия. През 1972 година при ремонт на храм в Ларнака била намерена част от мощите под олтара.
Лазаровден има особено място в църковния календар. След него започва подготовката за празника Вход Господен в Йерусалим и за Страстната седмица.
Празникът се отбелязва и с народни обичаи. В монтанското село Стубел още от ранни зори лазарки обикаляха домовете, облечени в народни носии. Те пеят песни и наричат за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с яйца, които се пазят до Великден.
Днес имен ден празнуват Лазар, Лазарина, Лазо, Лачо и Лъчезар.
