Прекратяването на огъня бе обявено от президента на САЩ Доналд Тръмп като договореност между Израел и Ливан. Държавният департамент публикува текста на споразумението и уточни, че то може да бъде удължено при напредък в преговорите и ако ливанските власти покажат реален контрол върху южната част на страната.
Документът дава право на Израел да предприема действия при самозащита срещу непосредствени или текущи заплахи. Не е предвидена аналогична клауза за Ливан или за 'Хизбула'. Бейрут поема ангажимент да предотвратява атаки срещу израелска територия от страна на въоръжени групи.
Премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че Израел приема примирието по искане на Вашингтон, но няма да се откаже от целта си да разоръжи 'Хизбула'. Тел Авив обяви намерение да установи 10-километрова буферна зона в Южен Ливан и временно да ограничи завръщането на жители, докато районът бъде обезопасен.
Ливанският президент Джоузеф Аун посочи, че приоритет за страната му е изтеглянето на израелските сили и поемането на контрола по границата от националната армия. Властите в Бейрут са под натиск да овладеят ситуацията, но избягват пряк сблъсък с добре въоръжената групировка, за да не се стигне до вътрешен конфликт.
След началото на примирието хиляди жители на южните райони се завърнаха по домовете си. До момента не се съобщава за мащабни нарушения на договореното прекратяване на огъня.
Иран и 'Хизбула' твърдят, че споразумението е резултат и от разговорите между Техеран и Вашингтон. Военният съветник на иранския върховен лидер Мохсен Резаи заяви, че натискът от страна на Иран е изиграл ключова роля. От САЩ и Израел отричат примирието да е част от по-широка договорка с Техеран.
По-рано през март 'Хизбула' изстреля ракети срещу Израел, два дни след началото на военните действия между Израел и Иран. Израел отговори с въздушни удари и сухопътна операция на ливанска територия.
