По предварителни данни на Националния статистически институт и Евростат през 2025 г. сектор 'Държавно управление' приключва годината с дефицит от 4,113 млрд. евро. Това представлява 3,5% от брутния вътрешен продукт и надвишава заложения в Маастрихтските критерии праг от 3%.
Най-голям принос за дефицита има подсектор 'Централно управление', където недостигът достига 3,854 млрд. евро или 3,3% от БВП. Местните власти отчитат дефицит от 254 млн. евро, а социалноосигурителните фондове – 4 млн. евро.
Към края на 2025 г. държавният дълг възлиза на 34,635 млрд. евро. Съотношението му към БВП е 29,9%, което остава под максимално допустимите 60% за страните от ЕС. Въпреки това България вече заема четвърто място сред държавите с най-нисък дълг в съюза. Преди нея са Естония с 24,1%, Люксембург с 26,5% и Дания с 27,9%.
На годишна база страната ни отчита увеличение на дълга с 6 процентни пункта спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. По този показател България е на второ място в ЕС, като по-голям ръст има само Финландия с 6,2 процентни пункта.
Средното равнище на държавния дълг в Европейския съюз леко намалява до 81,7% от БВП в края на 2025 г. Най-задлъжнелите страни остават Гърция с 146,1%, Италия със 137,1% и Франция със 115,6%.
Окончателните данни за финансовите показатели на държавите членки за 2025 г. се очаква да бъдат потвърдени от Евростат до края на септември 2026 г.
