На 26 април 1986 г. експлозия в четвърти реактор на АЕЦ 'Чернобил' променя хода на историята. По това време Серхий Мирни е 27-годишен химик в Харков.
Той научава за инцидента дни по-късно от кратко съобщение в съветската преса. 'Имаше само две изречения – че е станал инцидент и има комисия, която ще се справи с последствията', разказва Мирни.
Първоначално отказва мобилизацията, защото не осъзнава мащаба на случилото се. По-късно заминава за зоната и прекарва там 35 дни. Като командир на взвод за радиационно разузнаване участва в измерванията, които определят кои райони подлежат на изселване.
'Избягвам думата евакуация, защото тя е подвеждаща. Това беше изселване завинаги', казва той.
Мирни описва колони от автобуси, които извозват жителите на Припят и околните села. По думите му операцията по изтеглянето на населението е организирана за 36 часа.
Той определя аварията като резултат от дефекти в системата и от начина, по който тогавашното общество е възприемало риска. Въпреки това отбелязва, че реакцията в първите дни е била бърза.
По време на мисията си не изпитва паника. 'За мен Чернобил беше работна среда. Бяхме обучени за много по-опасни сценарии', казва Мирни.
По-късни измервания показват, че получената от него радиационна доза е под прага на тежки увреждания. Днес, на 67 години, той твърди, че здравословното му състояние е в рамките на нормалното за възрастта му.
Според него един от разпространените митове е, че зоната остава изцяло смъртоносна. 'Радиацията е намаляла драстично. При едно посещение дозата може да е по-ниска от тази при полет със самолет', обяснява той.
Мирни продължава да работи по проекти, свързани с образователни посещения и съхраняване на паметта за събитията. Той предупреждава, че ядрените рискове не са изчезнали и посочва като пример ситуацията около Запорожката атомна електроцентрала. 'При опасни технологии не трябва да разчитаме на надежда. Трябват гаранции за безопасност', подчертава той.
