Началото е поставено на 10 февруари 1879 г., когато в сградата на бившия турски конак във Велико Търново се открива Учредителното събрание. В него участват 231 народни представители – учители, лекари, адвокати, публицисти и духовници. Сред тях е и Видинският митрополит Антим I, първият български екзарх.
Събранието е свикано след края на Руско-турската война и решенията на Берлинския договор, които предвиждат изработване на основен закон на Княжество България. Официалното откриване прави руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. В словото си той подчертава отговорността на депутатите с думите: 'От вашите трудове ще зависи бъдещето на отечеството ви'.
На 14 февруари се провежда първото заседание. Антим I заема мястото на привременен председател, а на 22 февруари е избран за постоянен председател на събранието. В ръководството влизат още Варненско-Преславският митрополит Симеон, епископ Климент, Драган Цанков, Петко Каравелов и Марко Балабанов. За секретар е определен Тодор Икономов, който отговаря за воденето на протоколите.
На 7 март депутатите избират комисия от 15 души, която да изработи проект за конституция. В състава ѝ са Марко Балабанов, Драган Цанков, Константин Стоилов, Тодор Икономов и Илия Цанов. Комисията представя доклад на 21 март, в който очертава принципите на бъдещия държавен ред – представително управление, разделение на властите и гарантиране на гражданските права.
Проектът предизвиква оживени дебати. След обсъждания депутатите преминават към разглеждане на текста член по член. Работата продължава до средата на април, когато е приет окончателният вариант на Търновската конституция.
С този акт България получава своя първи основен закон и поставя началото на модерната си държавност.
