Проучването е публикувано в списание 'Astronomy & Astrophysics' и се основава на анализ на възрастта на над 100 000 гигантски звезди. Изследователите са използвали данни от космическата мисия Gaia, както и от наземните проекти LAMOST и APOGEE. С помощта на компютърни модели те са проследили как се променя възрастта на звездите в различните части на галактиката.
Резултатите показват, че Млечният път се е разраствал постепенно отвътре навън. По-старите звезди са съсредоточени към центъра, а по-младите се намират по-далеч. Тази тенденция обаче се променя на разстояние между 35 000 и 40 000 светлинни години от центъра. Там възрастта на звездите отново се увеличава, което очертава естествен край на активния диск.
Отвъд тази граница почти не се образуват нови звезди. Наблюдаваните обекти са предимно по-стари и са достигнали сегашните си позиции постепенно. Учените обясняват това с процес на радиална миграция, при който звездите променят орбитите си под влияние на спиралните ръкави на галактиката.
Данните показват още, че тези звезди се движат по почти кръгови орбити. Това означава, че те не са изтласкани при сблъсъъци или други силни събития, а са се придвижили бавно в рамките на самата галактика.
Причината образуването на звезди да спира именно на това разстояние засега остава неясна. Сред възможните обяснения са влиянието на централната барова структура на Млечния път или изкривяване във външните части на диска, което пречи на натрупването на газ за нови звезди. Очаква се бъдещи проекти като 4MOST и WEAVE да дадат по-точни данни.
