Клементин Огилви Хозиър е родена на 1 април 1885 г. в семейство с аристократичен произход, но детството ѝ е белязано от нестабилност. Родителите ѝ се разделят, а финансовите трудности принуждават семейството често да сменя местоживеенето си. Към това се добавя и лична трагедия – смъртта на сестра ѝ Кити от коремен тиф през 1900 г.
Въпреки трудностите Клементин получава добро образование и на 17 години постъпва в Сорбоната в Париж. През 1904 г. се запознава с младия депутат Уинстън Чърчил. Първата им среща не оставя силно впечатление у нея, но няколко години по-късно двамата се срещат отново на вечеря в Лондон. Разговорите им продължават с часове, а скоро след това Чърчил ѝ предлага брак.
Двамата сключват брак на 12 септември 1908 г. в Лондон. Семейството има пет деца, като едно от тях – Мариголд, умира едва на две години. Бракът им продължава 56 години – до смъртта на Уинстън Чърчил през 1965 г.
Клементин не остава встрани от политическата кариера на съпруга си. Тя често обсъжда с него важни решения и не се колебае да изразява различно мнение. Дъщеря им Мери по-късно казва, че майка ѝ е имала характера да му се противопоставя и да спори с него. Самият Чърчил признава значението ѝ с думите: 'Разказвам всичко на Клеми'.
По време на Първата световна война Клементин развива активна благотворителна дейност и организира помощи за войници. През 1918 г. получава Орден на Британската империя за обществената си работа. В трудни моменти от кариерата на Чърчил тя го насърчава да поеме отговорност и да възстанови авторитета си.
През Втората световна война Клементин подкрепя гражданите по време на бомбардировките над Лондон и участва в обществени инициативи. Тя остава до съпруга си в най-напрегнатите дни за Великобритания. По свидетелства на близки тя му помага и при подготовката на публични изяви и речи.
Бракът им не е лишен от конфликти. Съвременници разказват за разгорещени спорове, но и за силната връзка помежду им. Чърчил страда от тежки периоди на депресия, които нарича своето 'Черно куче'. В тези моменти Клементин е до него и се грижи за стабилността му.
След смъртта на съпруга си през 1965 г. Клементин продължава да живее още повече от десетилетие. Тя умира на 12 декември 1977 г. на 92-годишна възраст.
