Садри Хагшенас работи в малък магазин за бюрек в Истанбул, но мислите ѝ са при дъщеря ѝ в Техеран. Семейството се премества в Турция преди пет години с надежда за по-спокоен живот. Те пребивават с туристически визи, които подновяват периодично.
Тази година обаче не успяват да подадат навреме документи за нова виза на 20-годишната си дъщеря Асал. Бащата е без работа заради здравословни проблеми и семейството няма средства за адвокат. Момичето е задържано на контролно-пропускателен пункт и прекарва една нощ в имиграционен център. За да избегнат депортиране, родителите ѝ организират връщането ѝ в Иран. Сега се надяват тя да получи студентска виза и отново да се върне в Турция.
Садри не е разговаряла с дъщеря си след завръщането ѝ в Техеран заради продължителните прекъсвания на интернет връзката.
По данни на турските власти близо 100 000 иранци са живели в Турция през 2025 г. След началото на войната около 89 000 са влезли в страната, а приблизително 72 000 са я напуснали, сочи информация на Агенцията на ООН за бежанците. Част от пристигналите използват краткия безвизов режим, за да изчакат развитието на конфликта. Възможностите за дългосрочно пребиваване обаче са ограничени.
Седат Албайрак от Центъра за права на бежанците и мигрантите към Истанбулската адвокатска колегия посочва, че получаването на международна закрила е трудно. По думите му много иранци разчитат на краткосрочни разрешителни и живеят с тях с години.
Надр Рахим е в Турция от 11 години. Той издържа семейството си с приходи от магазин за мотоциклети в Иран. От началото на войната продажбите са спрели, а санкциите и проблемите с интернет затрудняват преводите на средства. Семейството му разполага с пари за още няколко месеца. Децата му са израснали в Турция и трудно говорят фарси. 'Ако войната продължи, няма да имаме друг избор освен да се върнем', казва той.
42-годишна иранка пристига в Турция преди осем месеца с дъщеря си. Двете се записват в университет, за да получат студентски визи. Жената посещава лекции сутрин, а вечер работи в сферата на услугите до късно през нощта. Те делят малка стая с още шест жени в общежитие. По думите ѝ доходите едва стигат за наем и за малка помощ към родителите ѝ в Иран.
33-годишна архитектка напуска Техеран по време на протестите в началото на годината. Планира да се върне след успокояване на обстановката, но разрастването на военните действия я отказва. Тя остава в Турция без яснота колко дълго ще може да пребивава законно.
