Преди близо година Москва представи срещата на върха със САЩ в Анкъридж като дипломатически пробив. Днес руските представители вече говорят в различен тон. Съветникът по външна политика на Кремъл Юрий Ушаков заяви, че не използва израза 'духът на Анкъридж' и отрече той да има реално значение.
През последните месеци ентусиазмът в Москва към американските усилия видимо отслабна. Външният министър Сергей Лавров обяви, че преговорите не са сред основните приоритети на Русия. Кремъл продължава да настоява за пълен контрол върху Донбас, но по тази точка няма сближаване с Вашингтон.
От американска страна в разговорите участваха предприемачът Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Уиткоф посети Москва неколкократно и проведе срещи с президента Владимир Путин и с Лавров. Въпреки това не беше постигнат напредък по ключовите въпроси.
В същото време Киев също изразява разочарование. Президентът Володимир Зеленски заяви през април, че американските преговарящи 'нямат време за Украйна'. Според украинските власти натискът от Вашингтон не е довел до отстъпки, а е засилил стремежа на страната да намали зависимостта си от САЩ.
Военната помощ от САЩ беше намалена, но не и прекратена. Вашингтон продължава да предоставя разузнавателна информация и да продава оръжие чрез съюзници от НАТО. Част от санкциите срещу руския петрол остават в сила.
Междувременно Украйна увеличи собственото си производство на оръжия, включително дронове и роботизирани системи. Европейските държави компенсират част от недостига на американско финансиране. След политически промени в Унгария бяха отблокирани над 100 милиарда долара европейска помощ за Киев.
На този фон и Москва, и Киев допускат по-активна роля на Европа в преговорите. Зеленски проведе разговор с председателя на Европейския съвет Антонио Коща за възможно назначаване на специален пратеник. Сред обсъжданите имена са Ангела Меркел и Марио Драги. Владимир Путин предложи за посредник бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, но идеята не получи подкрепа от европейските лидери.
