След политическите промени във Венецуела Белият дом насочи вниманието си към Куба. Вашингтон увеличава санкциите срещу правителството на Мигел Диас-Канел и обсъжда варианти за икономически натиск с цел отслабване на режима.
В същото време представители на администрацията провеждат разговори с бизнес лидери за евентуални бъдещи инвестиции на острова. По информация на източници, запознати с дискусиите, контактите са на ранен етап и се водят при повишена дискретност.
Американските компании обаче оценяват средата като високорискова. Куба страда от сериозен недостиг на инфраструктура – електроснабдяване, водопреносна мрежа и финансова система. Частният сектор е силно ограничен след десетилетия централизирано управление, а обществените услуги са в лошо състояние.
Допълнително притеснение създават и съдебните рискове. Закон от 1996 г. позволява на граждани и фирми, чието имущество е национализирано след революцията през 1959 г., да съдят компании, които използват или печелят от тези активи. В последните години няколко международни корпорации вече постигнаха извънсъдебни споразумения по подобни искове.
Върховният съд на САЩ разглежда и дела, свързани с използването на пристанищна и енергийна инфраструктура в Куба. Според представители на американски търговски организации подобни процедури могат да доведат до нова вълна от съдебни спорове.
Президентът Тръмп заяви, че разчита и на кубинско-американската общност, която по думите му има интерес да инвестира в родината си. Част от политиците във Флорида обаче подчертават, че без ясни гаранции за върховенство на закона и политическа промяна сериозен капитал трудно ще бъде привлечен.
За разлика от Венецуела, където петролният сектор предлага бърза възможност за икономическо активизиране, Куба няма доминиращ отрасъл, който да привлече мащабни инвестиции в кратък срок. Туристически и земеделски компании вече са проявявали интерес при предишно затопляне на отношенията между двете държави, но несигурната правна среда остава основна пречка.
