Зелените неправителствени организации имат структури във всички големи градове. Няма нещо, което да е в интереса на еколозите и те да не знаят за него или да не са част от него. Затова няма как те да не са знаели за незаконното изграждане на „града“ край Варна. Още повече, че когато е започнало строителството, министър на екологията е Борислав Сандов, а заместник-министър – Тома Белев.
Застрояването в местността Баба Алино край Варна вече има потенциала да се превърне в един от най-сериозните политически скандали на годината. На 27 май кметът на Варна Благомир Коцев и директорът на областната полиция Цветан Пировски обявиха резултати от проверка, които звучат повече като сюжет от филм за паралелна държава, отколкото като нормална административна процедура в европейска страна.
Според общината в комплекса има над 100 строящи се или вече построени сгради. Нито една от тях няма разрешение за строеж. На терен са изградени канализация, трафопостове и инфраструктура без необходимите документи. Комплексът е разположен върху 36 имота и заема площ от над 100 декара. Собствеността е разпръсната между различни фирми, но според кмета на Варна зад тях стои едно и също физическо лице.
Последната проверка е установила 29 работници на терен – всички граждани на Украйна и Молдова. Част от тях са опитали да се укрият, според МВР. „Мащабите на строителството са толкова големи, че е трудно да се повярва, че то е извършено без покровителство от най-високи нива“, казва Благомир Коцев.
Историята обаче не започва през май 2026 г., а поне три години по-рано. Първите сигнали за обезлесяване на терена са подавани още през 2023 г. През пролетта на 2025 г. БНТ прави свой репортаж, в който заместникът на Благомир Коцев – Илия Коев, говори за установена незаконна сеч и за липса на инвестиционни документи. Още тогава се говори, че терените вероятно се подготвят за строителство, а Държавното горско стопанство вече е издало над 40 акта на собственика.
„Градът“ се намира в местността Баба Алино, на гърба на плажа Кабакум, край комплекс „Чайка“. Това е зона по Натура 2000 по директивите за опазване на птиците и местообитанията. Там е зона за защита на редки биологични видове и гори.
Такъв мащабен проект не може да се случи без ОВОС, екологична оценка и оценка за съвместимост със зоните по Натура 2000. Нямало е начин това да остане тайна за зелените. Знаели са, но са си мълчали. И още мълчат. Те са шумни много избирателно.
Обикновено свръхактивните еколози са много гласовити, особено когато става въпрос за ски зони, магистрали или други инфраструктурни национални обекти. Много учудващо е, че с малки изключения те мълчат за нередностите, които стават по Българското Черноморие.
Един от последните примери е как Тома Белев като заместник-министър еднолично разреши застрояването на Аркутино, част от резервата Ропотамо. С писмо от 7 февруари 2022 г. Министерството на околната среда и водите, подписано от Белев, не възразява срещу „реконструкция и довършване“ на замразения обект „Знаме на мира“. Така, под формулата, че не се допуска ново строителство, реално се отваря възможност за довършване на шест сгради с общо РЗП над 13 800 кв. м в изключително чувствителна защитена територия.
След разрешението на Тома Белев: Застрояването на Аркутино продължава с пълна сила
Казусът с Аркутино е показателен, защото разкрива същия модел – когато става дума за големи инфраструктурни проекти, зелените организации са гръмки, агресивни и постоянно в медиите. Когато обаче става дума за застрояване по Черноморието, включително в чувствителни или защитени зони, реакциите често са закъснели, приглушени или направо липсват.
Случаят „Баба Алино“ е още по-тежък, защото тук вече не говорим за спорна административна процедура, а за мащабно строителство без разрешителни, без ясна законова основа и с данни за незаконна сеч, инфраструктура без документи и възпрепятстване на проверки. Още през 2025 г. са издавани заповеди за спиране на отделни обекти, които не са били изпълнени. Наложените санкции също очевидно не са довели до реален ефект.
Според по-ранни проверки на институциите на терен са били установени десетки незаконни обекти – двуетажни сгради, по-големи постройки, фундаменти и оградени терени, до които проверяващите не са получавали достъп. Част от имотите са били затворени с масивни огради, въпреки че става дума и за терени в горски фонд. От страна на инвеститора има публични твърдения, че строителството е законно и че необходимите разрешителни са налични, но тези твърдения влизат в пряко противоречие с констатациите на институциите.
Как е възможно в зона по Натура 2000, в район с гори, защитени местообитания и сериозен обществен интерес, да се появи цял незаконен комплекс с над 100 сгради, а зелените НПО да не направят национална кампания? Как е възможно да не блокират институциите с жалби, протести, пресконференции и сигнали, както правят при други проекти? Как е възможно години наред да има сигнали, проверки, актове и журналистически репортажи, а темата да не се превърне в основна битка на онези, които твърдят, че защитават природата?
Отговорът е неудобен: защото българският зелен активизъм отдавна не изглежда принципен. Той изглежда избирателен.
Когато става дума за ски зони, магистрали, тунели, пътища или големи национални инфраструктурни обекти, зелените организации са в първите редици на публичния натиск. Когато обаче се появят тежки казуси по Черноморието, в които има данни за незаконно строителство, сеч, ограждане на терени и засягане на чувствителни зони, реакцията им е несравнимо по-слаба.
Би трябвало Министерството на околната среда и водите да извърши детайлна проверка дали е спазено екологичното законодателство и дали има при тях документи във връзка с този скандал. Трябва да се провери и дали за този мащабен проект са провеждани процедури по ОВОС, екологична оценка и оценка за съвместимост със зоните по Натура 2000. Ако такива документи няма, въпросът вече не е само кой е строил, а кой е позволил това да се случва толкова дълго.
Случаят „Баба Алино“ е тест не само за Община Варна, МВР, РДНСК, горските власти и МОСВ. Той е тест и за българските зелени организации. Ако те наистина защитават природата принципно, би трябвало този казус да бъде сред най-големите им битки.
Ако продължат да мълчат, обществото има пълното право да зададе въпроса: природата ли защитават, или само удобните за тях каузи?
