Гуверньорът на Българската народна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев предупреди, че рискът от разколебаване на инфлационните очаквания изисква навременна реакция. Той участва в панел, посветен на ценовата стабилност в условията на несигурност, в рамките на Икономическата конференция в Рейкявик 2026, организирана от Исландската централна банка.
'Цената на закъснялото действие може да надхвърли цената на това да се действа малко по-рано', заяви Радев в отговор на въпрос какво трябва да следят централните банки в настоящата обстановка. Според него, ако инфлационните очаквания се отклонят трайно от целта, възстановяването на ценовата стабилност ще изисква по-сериозни мерки.
Изказването му идва на фона на нарастващи очаквания, че ЕЦБ може да пристъпи към първо повишение на основните лихвени проценти от 2023 г. насам. Военният конфликт в Близкия изток доведе до нов натиск върху цените на енергията и до ускоряване на инфлацията в еврозоната, която остава над целта от 2 процента.
Част от представителите на централната банка настояват за изчакване, за да се оцени дали поскъпването на енергията ще има траен ефект. Други предупреждават, че по-високите лихви могат да забавят икономическия растеж.
Радев подчерта, че паричната политика не може да бъде единственият инструмент за справяне с кризисни ситуации. Той призова европейските правителства да подкрепят усилията на ЕЦБ чрез фискални мерки, инвестиции и структурни реформи. По думите му устойчивостта на икономиката зависи и от енергийната ефективност и ограничаването на шоковете в предлагането.
Управителят на БНБ отбеляза, че инфлацията в еврозоната е под пиковите си нива, но базисният ценови натиск в някои сектори остава устойчив. Той предупреди, че при силен ръст на заплатите и активна кредитна дейност съществува риск инфлационните очаквания да се насочат нагоре.
Според него централните банки трябва да избягват автоматични механизми за индексация, обвързани с минала инфлация, тъй като те могат да задълбочат ценовия натиск. Радев подчерта и ролята на комуникацията, която трябва да поддържа доверието в ангажимента към ценовата стабилност, без да създава фалшиво усещане за сигурност.
