През пролетта Източните Родопи край Ивайловград се покриват с диви цветя, а ливадите и скалистите склонове се превръщат в естествена ботаническа градина. Сред най-големите богатства на района са десетките видове диви орхидеи, които растат свободно по поляни и под храстите.
По долината на Бяла река природата е запазила дивия си облик. Реката образува живописни меандри, а по бреговете ѝ липсват бентове и масивна инфраструктура. В района се срещат редки растения, сред които източният чинар, както и защитени животински видове. Тук гнездят египетски лешояд и скален орел.
Специалисти от фондация 'По-диви Родопи' изследват и описват растителното разнообразие. По думите им орхидеите са изключително чувствителни към промени в средата. Някои от тях разчитат на конкретни насекоми за опрашване, което ги прави уязвими при загуба на местообитания и използване на химикали в земеделието.
Сред установените видове са пеперудоцветен и пурпурен салеп, както и дремников главопрашник – едно от редките растения в страната. Срещат се и орхидеи от рода пчелици, чиито цветове наподобяват насекоми, за да привличат опрашители.
Поддържането на откритите тревни площи се подпомага от стада каракачански коне. Животните пасат свободно и ограничават обрастването с храсти. Така се съхраняват местообитанията на видове като европейския лалугер, който от своя страна е важна част от хранителната верига.
Ивайловградско остава сред най-слабо населените райони в страната. В пограничните села са запазени стари бубарски къщи, свидетелство за поминъка от миналото. В Мандрица – известно като албанското село в България – местните съхраняват стар говор, предаван устно през поколенията.
Природата и архитектурното наследство привличат и хора от чужбина, които избират да се установят в района или да развиват малък туризъм. Местните инициативи залагат на опазване на природата и традиционния облик на селата.
