Сигналът е регистриран на 18 декември 2019 г. от Тъмноенергийната камера (DECam). В продължение на около час яркостта на далечна звезда в Голямото Магеланово облако нараства плавно, без промяна в съседните източници на светлина.
Анализът показва, че явлението не съответства на познатите звездни процеси. То е твърде продължително за звездна светкавица, твърде кратко за свръхнова и не отговаря на обичайните модели на променливи звезди.
Екипът, ръководен от Рени Кий от Технологичния университет 'Суинбърн' в Австралия, разглежда възможността за гравитационно микролещене. При този ефект гравитацията на компактен обект изкривява пространство-времето и усилва светлината на по-далечен източник, подобно на леща.
Изследователите проверяват различни сценарии – свободно движеща се планета в Млечния път, обект в Голямото Магеланово облако или компактно тяло в ореола от тъмна материя на нашата галактика. Според техните изчисления вероятността обектът да принадлежи към ореола от тъмна материя е значително по-голяма от тази да е част от познатите звездни популации.
Предпочитаното обяснение е първична черна дупка с маса около три лунни маси, разположена на приблизително 59 630 светлинни години от Земята. Обектът е наречен Фийби.
Резултатите са публикувани като предпечат в платформата arXiv. Авторите призовават за допълнителни наблюдения с бъдещи програми за микролещене, включително чрез космическия телескоп Roman и обсерваторията Vera C. Rubin.
