Учени установяват, че скоростта на въртене на Земята намалява с течение на времето. Това означава, че продължителността на денонощието бавно се увеличава. Макар промяната да е минимална, тя може да бъде измерена с високоточни уреди.
Стандартните 24 часа отговарят на т.нар. слънчев ден – времето, за което Слънцето се връща в същата позиция на небето. Ако въртенето се измери спрямо далечните звезди, се получава звезден ден с продължителност 23 часа, 56 минути и 4 секунди. Разликата идва от движението на Земята около Слънцето.
Забавянето се дължи основно на взаимодействието между Земята и Луната. Гравитацията на естествения спътник предизвиква приливи и отливи. Образуваните приливни издутини не съвпадат напълно с позицията на Луната, а триенето с морското дъно води до загуба на енергия. Така въртенето на планетата постепенно се забавя, а Луната бавно се отдалечава.
Промените се установяват чрез атомни часовници, астрономически наблюдения и анализ на исторически данни, включително сведения за древни затъмнения. За да се запази синхронът между астрономическото и официалното време, при необходимост се добавят т.нар. високосни секунди.
Според разчетите денонощие от 25 часа би било възможно след около 200 милиона години, ако развитието на системата Земя–Луна продължи по същия начин.
