По думите на министъра българските производители трябва да залагат на качествена и ефективна продукция, за да се утвърдят на международните пазари. 'Докато не действаме като едно цяло, няма да постигнем целите, които сме си поставили като ЕС', посочи Абровски.
Той отбеляза, че през последните години европейското земеделие е преминало през поредица от кризи, които са показали нуждата от нов подход към Общата селскостопанска политика и инструментите за подкрепа. Според него не е достатъчно Европа да демонстрира високи екологични стандарти, ако производството не остава ефективно и пазарно ориентирано.
Министърът изрази позиция, че с всяка следваща реформа Общата селскостопанска политика губи своя общ характер, а различията между държавите членки се задълбочават. Той подчерта необходимостта от по-силно единство и обща визия за развитието на сектора.
Абровски обърна внимание и на механизмите за реакция при кризи, като заяви, че настоящите инструменти не отговарят напълно на нуждите на фермерите. Според него държавните помощи създават дисбаланси между отделните страни и водят до вътрешна конкуренция в рамките на Съюза.
В рамките на обсъжданията за следващата Многогодишна финансова рамка и бъдещето на политиката след 2027 г. министърът съобщи, че на предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург ще предложи между 10 и 25 процента от общия европейски бюджет да бъдат насочени към сектора.
Той допълни, че в бъдещото финансиране трябва да се включат и преработвателната промишленост и напояването. Според него климатичните промени и засушаването налагат сериозни инвестиции и дългосрочни решения.
