Ръкописът, известен като Шифърът на Борг, съдържа 408 страници, изписани с 34 необичайни символа, няколко латински букви и уводна страница на арабски език. Дълго време документът остава неразчетен, тъй като липсва ключ към кода, а част от страниците са повредени.
След дигитализация и анализ със специализиран софтуер изследователски екип успява да установи, че текстът използва заместващ шифър, при който всеки знак отговаря на определена латинска буква. Разчетеното съдържание разкрива десетки рецепти и съвети за лечение на различни заболявания. Сред тях има препоръки за прием на червено вино с високо качество и приготвяне на ферментирала смес от индийско орехче за борба с дизентерия.
Според проф. Беата Мегеши от Стокхолмския университет процесът наподобява разследване, при което всеки символ и повторение в текста приближава учените до решението. Тя и колегите ѝ работят по разработването на инструменти, които да улеснят разчитането на исторически кодирани документи.
По оценки на специалисти около 1% от архивните материали по света са изцяло или частично криптирани. Сред тях има дипломатическа кореспонденция, лични писма, медицински познания и документи на тайни общества.
Наскоро изследователи разчетоха и кодирани писма на шотландската кралица Мери, писани по време на заточението ѝ в Англия. От тях става ясно, че тя е поддържала връзки със съмишленици и е обсъждала планове за връщане на властта.
Друг пример е писмо на Карл V, император на Свещената Римска империя, написано с над 100 различни символа. След продължителна работа криптолози установяват, че владетелят е изразявал опасения от заговор за убийството му.
За да стигнат до разчитането, учените първо превръщат ръкописите в цифров формат. Лошият почерк и избледнялото мастило често забавят процеса. Новите системи с изкуствен интелект разпознават текстови блокове и символи и ги превеждат в машинно четим вид, което значително съкращава времето за анализ.
