Инициативата започва с въпроса колко често хората спират пред сгради с паметни плочи и се интересуват от историята зад тях. Така група ученици създават проекта 'Адресът на историята', който днес функционира като официално регистрирано сдружение с нестопанска цел.
Платформата historyaddress.bg обединява информация за домовете, училищата и други места, свързани с личности от българската история, науката, културата и обществения живот. Всеки обект включва снимки, кратка биографична справка и точно географско местоположение.
По данни на екипа до момента са събрани около 630 адреса. От тях 200 вече са публикувани с пълна документация. Още 200 са в процес на проучване и уточняване на точните координати, а останалите предстои да бъдат обработени и качени в сайта.
Зад проекта стоят седем ученици, които тази година завършват или вече са завършили 12-и клас. Работата е разпределена между няколко направления – теренни обиколки и заснемане на сградите, исторически проверки и сравняване на източници, поддръжка на уебсайта и комуникация в социалните мрежи. От следващата учебна година екипът планира да привлече нови доброволци.
Адресите се подбират по три основни критерия – доказан принос на личността към българската държава и общество, потвърден адрес от поне два независими източника и съществуваща сграда, която може да бъде заснета и документирана.
Сред включените обекти са домът на Атанас Буров на ул. 'Московска' в София, жилището на Цветан Радославов – автор на музиката на българския химн, както и домът-музей на Христо Смирненски. В столицата присъстват още адреси, свързани с Иван Вазов и Пейо Яворов.
Извън София платформата посочва родната къща на Тодор Бурмов край Габрово, дома на Константин Стоилов в Пловдив, както и сградата на Аргир Куюмджиоглу, където днес се помещава Регионалният етнографски музей.
По време на проучванията учениците откриват и нови данни за отделни личности и техните адреси, които досега не са били систематизирани на едно място.
