Кърлежовият енцефалит е вирусна инфекция, която се предава чрез ухапване от заразен кърлеж, най-често от вида Ixodes ricinus. За разлика от Лаймската болест, причинена от бактерия, тук става дума за вирус, който достига бързо до кръвта и може да атакува мозъка и гръбначния мозък.
Заразяването става непосредствено след ухапването. В по-редки случаи инфекцията може да се предаде и чрез консумация на сурово, непастьоризирано мляко или млечни продукти от заразени животни.
Инкубационният период обикновено е между 7 и 21 дни. Заболяването протича на два етапа. Първият наподобява летен грип – висока температура, главоболие, отпадналост, болки в мускулите и ставите, понякога гадене. Симптомите отшумяват за няколко дни и следва кратък период на подобрение.
При част от заразените настъпва втора фаза, при която вирусът засяга нервната система. Появяват се силно главоболие, схващане на врата, замаяност, объркване, проблеми с говора и координацията. В тежки случаи може да се стигне до парализа. Възможни са трайни неврологични увреждания, а при малък процент от пациентите заболяването завършва фатално.
Специфично лечение срещу вируса няма. Терапията е насочена към облекчаване на симптомите и предотвратяване на усложнения. При тежко протичане се налага болнично лечение.
Лекарите препоръчват няколко основни мерки за защита при разходки сред природата. Да се носят дълги дрехи в светли цветове, които позволяват кърлежът да бъде забелязан навреме. Крачолите да се пъхат в чорапите. Да се използват репеленти срещу кърлежи върху дрехите и обувките. Да се избягват високи треви и гъсти храсти. След прибиране у дома тялото трябва да се огледа внимателно, особено в зоните зад ушите, под мишниците, в слабините и зад коленете.
В страните от Централна Европа, където заболяването е по-разпространено, се прилага ваксина срещу кърлежов енцефалит.
