Законопроектът е внесен от Министерския съвет и беше подкрепен на първо четене от депутатите. С него в националното законодателство се въвеждат две европейски директиви, свързани с регулацията на банковия сектор.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че част от текстовете предвиждат по-строги санкции за банки и финансови холдинги при неизпълнение на финансови задължения и надзорни изисквания. Разширяват се и правомощията на регулаторите.
Промените въвеждат по-строги правила за независимостта на служителите и членовете на Управителния съвет на Българската народна банка в ролята ѝ на банков надзор. Засилват се и изискванията за професионална пригодност, надеждност и репутация на членовете на управителните органи на банките и на ръководителите на ключови позиции.
Законопроектът предвижда и ограничение за мандатите на членовете на управителните органи на централните банки, с изключение на управителя. За назначените след 11 януари 2026 г. се въвежда максимален срок от 14 години.
Текстовете засягат още режима на санкциите, дейността на клонове на банки от държави извън Европейския съюз, както и управлението на рискове, свързани с екологични, социални и управленски фактори. Предвижда се и уеднаквяване на правилата за уведомяване при значими банкови сделки, както и разширяване на рамката за лицензиране и контрол върху клонове на банки от трети държави.
В пакета са включени и изменения в Закона за банковата несъстоятелност и Закона за гарантиране на влоговете в банките. Те уреждат разпределението на правомощията между Европейската централна банка и Българската народна банка при осъществяване на надзора след присъединяването на страната към еврозоната.
Промените предстои да бъдат разгледани и гласувани окончателно от парламента.
