В ефира на „Здравей, България” адвокат Михаил Екимджиев коментира информацията, че срещу множество магистрати са прилагани специални разузнавателни средства. По думите му нарастват сигналите, че вместо дълбока промяна в съдебната система се предприемат ограничени мерки с отложен ефект.
Екимджиев посочи като пример решението на парламентарното мнозинство да отхвърли предложение при избора на членове на Висшия съдебен съвет и Инспектората към него да се изисква информация дали кандидатите са били обект на СРС или срещу тях има образувани и неприключили досъдебни производства. Мотивът е бил, че подобна проверка може да наруши презумпцията за невиновност.
Според адвоката обаче така остава риск хора, срещу които има висящи производства или събрана чрез СРС информация, да бъдат поставени в зависимост. Той настоя за ясен механизъм и орган, който да има достъп до тези данни и да прави разграничение между реални данни за корупция и случаи, използвани като средство за натиск.
Екимджиев припомни, че още през 2007 г. е спечелил дело в Европейския съд по правата на човека заради злоупотреби със СРС. По думите му по-късно е спечелено и второ дело, което показва липса на съществен напредък след първото решение.
Той изрази мнение, че натрупан през годините ресурс от компромати може да се използва за влияние върху магистрати. Официални ползватели на подобна информация са службите и прокуратурата, но съществува риск тя да служи и за частни цели, посочи адвокатът.
Екимджиев разкритикува и фокуса на политическия дебат върху процедурни детайли при избора на ръководни кадри в съдебната система, вместо върху същинските проблеми. Като възможен изход той предложи приемане на специални мерки с ограничен обхват, насочени към най-високите нива в съдебната власт.
