Според Богданов до края на 2026 г. държавата може да запази действащите параметри, а в следващите години да изготви ясен план за данъчната и разходната политика. По думите му бизнесът и домакинствата имат нужда от предвидимост поне в рамките на две-три години.
По повод идеята държавните служители сами да внасят личните си осигуровки, икономистът обясни, че и в момента средствата идват от бюджета. Затова реалната разлика ще бъде ограничена, но ще се постигне по-ясно сравнение с условията в частния сектор. Той предложи поетапен план, който да съчетае промени в доходите и постепенно изравняване на модела на осигуряване.
Богданов заяви, че минималната работна заплата няма да бъде замразена. Той отбеляза, че част от работещите се осигуряват на минимален доход, въпреки че получават по-високи реални възнаграждения. Според него това показва проблем със сивата икономика в отделни браншове.
Икономистът настоя механизмът за определяне на минималната заплата да стъпва на обективни икономически показатели и да включва защита при евентуална криза. По думите му автоматично увеличение при рецесия може да доведе до ръст на безработицата.
По темата за максималния осигурителен праг Богданов посочи, че увеличението представлява наваксване спрямо ръста на заплатите и инфлацията през последните години.
Той постави въпроса и за данъчните оценки на имотите, които по думите му не са актуализирани от десетилетия. В същото време пазарните цени и разходите на общините са нараснали значително. Ниските оценки позволяват сделки да се изповядват на занижени стойности и създават условия за укриване на приходи.
