Свети Давид Солунски е роден в Солун в семейство на благочестиви християни. Още в млада възраст той избира монашеския път и посвещава живота си на молитва и пост.
По предание светецът се установява в пещера край града, където живее в усамотение и духовно служение. В църковните източници се посочва, че притежавал дарба да наставлява вярващите и да помага на болни чрез молитва. С името му се свързват и редица чудеса.
Заради подвижническия си живот Свети Давид е канонизиран и до днес е почитан като пример за смирение и духовна устойчивост.
В народната традиция 26 юни се свързва и с различни поверия. Смята се, че слънчевото и топло време в този ден е знак за суха есен и добра реколта. Сутрешната мъгла предвещава влага, а гръмотевиците – по-хладно и дъждовно лято.
Според обичаите на този ден не се препоръчва даване или вземане на пари назаем. Вярва се също, че датата не е подходяща за сватби. По традиция хората са събирали диви ягоди, от които приготвяли сладко, а листата сушели за чай.
На 26 юни имен ден отбелязват всички с имената Давид, Давина и техните производни.
